Смъртоносни разкрития
- Автор: Пирсон Ридли
- Серия: Walt Fleming #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Иванов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Смъртоносни разкрития». Краткое содержание книги:
Съвместното разследване на Флеминг и Болд се сблъсква с нови проблеми. Мартел Гейл, известен спортист, е намерен убит в Сън Вали. Подозренията падат върху двама от местните богаташи, заплашвали Гейл дни преди смъртта му. За лош късмет на шерифа обаче, те са хора, които — освен с много пари — разполагат и с отлични адвокати.
Докато подрежда пъзела на двете убийства, у Флеминг се зараждат подозрения и към жената, която обича — Фиона Кеншоу. Това още повече го обърква. За да решат случая, Болд и шерифът ще се изправят срещу могъщи финансови интереси, ще изложат себе си и близките си на смъртна опасност.
— Значи вие сте шофирали — продължи Уолт. — Вие сте били зад волана?
— Автомобилът е мой.
— Спрели сте и сте слезли от него — каза Уолт и видя как този детайл хвана Фанчели неподготвен. — Знаете ли, повечето хора, които познавам, биха отишли да разгледат предницата на колата, за да видят дали няма някакви щети.
— Аз не съм блъснал нищо — заяви Фанчели. — Казах, че на пътя имаше лисица и завих, за да я избегна.
— Да, споменахте го — рече Уолт. — Имах предвид, че повечето хора биха излезли от колата, за да проверят за щети. Иначе защо да излизате, вместо просто да се върнете на магистралата?
— Още не разбирам за какво става въпрос.
— Оставихте ли двигателя да работи?
— Това пък какво общо има?
— Фаровете. Има общо с фаровете.
— Фаровете ми са добре. И двата светят.
— При този модел, F-150, дори ако двигателят е изключен, фаровете продължават да светят още шейсет секунди. Направено е с цел безопасност, за да можете да стигнете до вратата на дома си.
— Каква е тая работа с фаровете, шерифе?
— Вие сте излезли от колата и сте отишли зад нея.
— Така твърди нашият свидетел — каза Брандън.
— И какво от това? Бях си изкарал акъла, като излетях така от пътя. Трябваше да се изпикая. Да не мислите, че ще пикая в светлината на фаровете? Затова се отдалечих от пикапа. Голяма работа!
— На мен ми звучи логично. — Уолт погледна към Брандън, който кимна. — Но това не ни интересува.
— Направо ви повярвах — рече Фанчели.
— Работата е там, че сте били зад автомобила…
— А фаровете са били включени — добави Брандън.
— Добре де. И какво?
— Ами — каза Уолт, — като сте се връщали в кабината, сте идвали откъм задната страна. Нали така?
— Да речем.
— Интересува ни какво сте видели, докато сте се връщали.
— Тук вече не разбирам.
— Може би сте забелязали нещо или някого в близост до пикапа…
— Например?
— Нещо необикновено, каквото и да е?
— Не се сещам.
— Искаме да помислите за това. И да ни кажете всичко, което може да сте видели и да ви се е сторило необичайно.
— Нищо не съм забелязал. Изпиках се, върнах се и потеглих.
Уолт положи усилия да не издаде разочарованието си. Запази безпристрастното си, леко отегчено изражение на обществен служител, който си върши работата.
— Ловувате ли с лък, г-н Фанчели?
— И какво, ако ловувам?
— През последните три години да сте кандидатствали за разрешително за лов на мечки?
— Това не е престъпление, нали?
— Доколкото знам, не — рече Уолт.
— Добре тогава.
— Закарали ли сте форда до „Ууд Ривър Глас“ за смяна на предно стъкло следобед на тринайсети?
Маската на Фанчели се пропука. Челото му се изопна, очите му се присвиха и той пренебрегна Брандън, сякаш не беше там. Цялото му внимание бе приковано в Уолт. Беше разпознал врага си и го следеше с поглед на ловец.
— Какво става тук?
— Помните ли какво сте казали на механика? На работника в „Ууд Ривър Глас“? За това, какво е пукнало предното ви стъкло?
— Беше камък.
— Знаете ли, че в сервизи като „Ууд Ривър Глас“ се правят снимки на щетите за застрахователни цели?
— Не.
— Някои го правят — каза Уолт. — Онези, които искат да им се плати.
— Е, и?
— Чували ли сте някога израза „Защо да го правим по трудния начин, като има лесен“?
— Какво искате да кажете, шерифе? Трябва да се прибирам вътре.
— Сигурен ли сте, че е била лисица, г-н Фанчели?
— Може да се бъркам с един друг случай, когато излязох от пътя. Май е точно така. Лисица ли казах? Беше птица. Птица се блъсна в предното ми стъкло.
— Каква птица?
— Откъде да знам?
— Може би е паднала някъде зад камиона ви?
— Може да сте я видели — намеси се Брандън, — докато сте пикаели.
— Там имаше един мъртъв ястреб — рече Фанчели. — Мислите, че е същата птица? Но какво значение има всичко това?
— Бихме искали да видим стрелите ви, Дон — каза Уолт. — Изработвате ги ръчно, нали?
— Откъде…? Какво ви интересуват стрелите ми? Да не би някой да е застрелял някого? Не съм бил аз.
Уолт извади заповедта за обиск и я връчи на Фанчели.