Смъртоносни разкрития
- Автор: Пирсон Ридли
- Серия: Walt Fleming #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Иванов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Смъртоносни разкрития». Краткое содержание книги:
Съвместното разследване на Флеминг и Болд се сблъсква с нови проблеми. Мартел Гейл, известен спортист, е намерен убит в Сън Вали. Подозренията падат върху двама от местните богаташи, заплашвали Гейл дни преди смъртта му. За лош късмет на шерифа обаче, те са хора, които — освен с много пари — разполагат и с отлични адвокати.
Докато подрежда пъзела на двете убийства, у Флеминг се зараждат подозрения и към жената, която обича — Фиона Кеншоу. Това още повече го обърква. За да решат случая, Болд и шерифът ще се изправят срещу могъщи финансови интереси, ще изложат себе си и близките си на смъртна опасност.
— Имаме разрешение да претърсим къщата. — Той кимна на Брандън, който избута Фанчели и влезе вътре.
Уолт зърна Дион. Тя беше стояла точно зад вратата, слушайки всичко.
— Там имаше труп! — изтърси Фанчели.
Уолт се напрегна.
— Моля?
— В храстите имаше труп. Мъж. Едър кучи син.
Вече в къщата, Брандън спря и се извърна.
— За кое място говорим? — попита Уолт.
— Пред пикапа ми. Онази нощ.
— Видели сте труп?
— Да.
— И съобщихте ли за това?
— Не съм. Не.
— Защо?
Фанчели изглеждаше объркан.
— Бихме могли да сключим сделчица, а? — предложи той. — Аз видях трупа. Разполагам с това, от което се нуждаете, затова може би ще си затворите очите за туй-онуй?
— За какво?
— Дяволски добре знаете.
— Трябва да го чуя от вас.
— Перата… Взех няколко ястребови пера. Птицата беше мъртва. Самият закон си е тъп, мен ако питате. Взех няколко махови пера. Вашата заповед — това търсите, нали? Стрелите ми. Няма да ги намерите там вътре. Имам работилница в гаража. Нещата ми са там. Ще ви разкажа за трупа, а вие ще си затворите очите за перата. Става ли?
— Първо ще трябва да видим перата — каза Уолт.
— Разбира се, няма проблем.
Фанчели заведе Уолт и Томи Брандън в малкия гараж отзад. В ъгъла имаше работна маса, на която бяха струпани разнообразни материали. Въздухът бе застоял. Няколко нощни пеперуди се блъскаха яростно в стъклото, мъчейки се да избягат.
— Дайте да уточним — предложи Уолт, като оглеждаше едно още неизползвано парче от ястребово перо, — вие не сте съобщили за трупа, защото сте взели ястребовите пера и не сте искали да се замесвате.
— Абе, помислих си да се обадя на 911 или нещо такова. Ама вие проследявате всички разговори, нали? Прав ли съм? Просто не щях да се забърквам.
— Ястребовите пера са били по-важни за вас от мъртвия човек. — Уолт го произнесе като твърдение.
— Знам, че звучи тъпо.
Шерифът изчака Брандън да заеме позиция зад Фанчели, приготвил здравата си ръка.
— Доминик Фанчели — произнесе официално Уолт. — Арестуван сте за нарушаване на Закона за рибата и дивеча.
Преди Фанчели да се усети, Брандън го бе хванал здраво за едната ръка. Без никакво усилие завъртя мъжа към Уолт, който му щракна белезниците.
— Какво става тук, по дяволите? Мислех, че имаме сделка!
Уолт заговори високо, за да го надвика:
— Повикай екипа. Искам да разглобят тази къща пирон по пирон.
Върху лицето на Фанчели изведнъж се изписа ужас.
— Какво, по дяволите, правите?
— Върша си работата — каза Уолт и зърна през мръсните прозорци на гаражната врата отчаяното лице на Дион Фанчели, която изглеждаше така, сякаш й се иска да изчезне.
47.
Двете жени седяха една срещу друга сред пищното великолепие на първия от трите хола в дома на Енгълтън. Питър Ериън бе малко встрани от тях, на стол с бродирана тапицерия, който проскърцваше при всяко негово движение. Беше извикал Фиона в къщата, искайки помощта й, за да „установи контакт“ с новата си клиентка, която досега отказваше да отговаря на въпросите му. Беше късен следобед, най-горещото време от деня, и щорите бяха пуснати, скривайки величествения изглед към Болд Маунтин на запад.
— Успокой се, Кей — рече Фиона.
Кайра присви устни.
— Всичко е наред.
— Не, не е. Мисля, че те забърках в неприятности.
Ериън изглежда бе наясно, че не бива да ги прекъсва или да си води бележки, или да реагира по какъвто и да било начин, който би накарал клиентката му внезапно да млъкне. Седеше неподвижно като пластмасов манекен. Но погледът му намери очите на Фиона и се опита да й предаде нещо, което на нея й бе трудно да изтълкува.
— Нали знаеш, че имах проблеми да си спомня какво се е случило?
Кайра вдигна лице към Фиона, но не каза нищо.
— Постигнах известен напредък в тази посока.
Кайра изглеждаше загрижена.
— Така, като гледам — каза Фиона, — истината не може да ни създаде неприятности. Разбираш ли? Каквото е, това е. Станалото — станало. Всички тук търсим именно това — истината. Какво се е случило. Не е голяма работа.
— Голяма е, ако ти докара неприятности.
— Мислиш ли, че това ще стане?