Смъртоносни разкрития
- Автор: Пирсон Ридли
- Серия: Walt Fleming #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Иванов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Смъртоносни разкрития». Краткое содержание книги:
Съвместното разследване на Флеминг и Болд се сблъсква с нови проблеми. Мартел Гейл, известен спортист, е намерен убит в Сън Вали. Подозренията падат върху двама от местните богаташи, заплашвали Гейл дни преди смъртта му. За лош късмет на шерифа обаче, те са хора, които — освен с много пари — разполагат и с отлични адвокати.
Докато подрежда пъзела на двете убийства, у Флеминг се зараждат подозрения и към жената, която обича — Фиона Кеншоу. Това още повече го обърква. За да решат случая, Болд и шерифът ще се изправят срещу могъщи финансови интереси, ще изложат себе си и близките си на смъртна опасност.
Докато слизаше по външната стълба се подхлъзна и успя да се улови в последния момент. Като видя това, Беатрис скочи, но не напусна мястото си. Той я забеляза и това му напомни колко е ценна за него. Върна се в къщичката и внимателно прибра две от захвърлените салфетки, без да ги докосва с пръсти. Малко по-късно ги поднесе към изтънчения нос на Беатрис и даде една команда:
— Намери го.
Кучето, което досега едва потискаше енергията си, буквално се изстреля напред, забило нос в земята, и изпълни странните си кръгове и връщания в основата на стълбата с изумителна скорост. После, махайки възбудено с опашка, се обърна към господаря си и спря в очакване. Беше уловила миризмата.
— Намери го — повтори той и посочи към гората.
Беатрис се втурна в мрака и Уолт я последва, като вече набираше на мобилния си телефон номера на Фиона.
— Какво става? — попита тя още преди да се е уверила, че е той. — Тук ли си?
— Слушай ме внимателно и прави точно каквото ти казвам — рече Уолт. — Разбираш ли?
— Добре.
Не беше проверил субаруто й. Не беше претърсил главната къща. Вярваше на Беатрис, но знаеше, че съществува минимална вероятност кучето да следва дирята на Гили, а не на убиеца.
— Заключваш ли колата си? — попита той.
— Какво, по дяволите…?
— Искам да ме слушаш внимателно, Фиона. Отговаряй на въпросите ми и прави каквото ти казвам.
— Защо си задъхан? Какво става?
— В момента съм в гората над теб. Заключваш ли колата си?
— Не.
Автомобилът й беше възможно скривалище. Ако убиецът бе забелязал приближаването на Уолт и бе напуснал дървената къщичка, докато Уолт обикаляше около главната къща, сега можеше да се намира къде ли не — включително на задната седалка на субаруто, чакайки заложник.
— Вратите и прозорците ти залостени ли са?
— Да. Плашиш ме.
— Добре. Искам да си нащрек. Хората ми идват насам. Може да им отнеме известно време. Приближават се тихо по моя заповед. Бъди така любезна да не застреляш някого от заместник-шерифите ми. Но ако някой се опита да нахлуе в дома ти, първо стреляй, а после задавай въпроси. Разбра ли?
Тишина.
— Моите хора няма да нахлуят при теб. Във всеки случай не и без да предупредят. Слушаш ли ме?
— Какво, по дяволите, става, Уолт?
— Не е била Кайра — каза той.
— Казвах ти! — рече тя възмутено.
— Онзи човек… Нашият планинец. Живял е във вашата дървена къщичка. — Чу по телефона ахването й. — Поне през част от времето. Бил е там горе.
— В къщичката ли? В нашата къщичка?
— Остани нащрек. Моите хора ще се появят след десетина минути. Слушаш ли ме?
— Няма пак да бъда жертва, Уолт.
— Няма да се стигне дотам.
Беатрис продължаваше нагоре през гората, теглейки Уолт в тази посока. Той можеше да я повика да се върнат, да се погрижи Фиона да влезе в субаруто и да се увери, че то е безопасно.
— Просто ти казвам.
— Няма да позволим това да се случи.
— Ние?
— Ти и аз.
Мълчанието се проточи. Уолт ставаше нетърпелив.
— Добре — каза тя накрая. — Добре.
Той въздъхна, прибра блекбърито си и последва шума от вървящата напред Беатрис. Тя продължаваше целенасочено и решително и нейната концентрация го накара да се върне към непосредствената задача. Потънал в мрака на гъстата иглолистна гора, движейки се по-скоро по инстинкт, отколкото с помощта на зрението си, воден от звуците на куче, на което бе започнал да вярва и да разчита, той продължаваше напред полусляп, полуужасен, решен да изтласка Фиона от ума си, но неспособен да го стори. Катереха се все по-нагоре. Беатрис го водеше по криволичеща животинска пътека. Движеха се бързо.
Уолт стъпваше леко и почти безшумно и се чудеше дали скъсяват разстоянието до убиеца на Менкез. Дали мъжът знаеше, че Уолт го преследва? Изпитваше ли угризения за убийството? Шерифът допускаше, че той би си намерил извинение за това, че е цапардосал Мартел Гейл по тила с бейзболна бухалка. Но удушаването на рейнджър от Горската служба, независимо дали бе извършено в пристъп на паника, или не, трябваше да му се отрази по-силно. Уолт си го представи отчаян, обезумял, търсещ някакъв начин да се спаси от стореното. Не го смяташе за луд, въпреки че бе скочил през прозореца на „Казиното“. Взломът у Бъркхолдър бе умно планиран и замаскиран като дело на мечка — това не бе почерк на откачен човек.