Гилдията на магьосниците
- Автор: Канаван Труди
- Серия: Трилогия „Черният магьосник“ #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: MBG BOOKS
- ISBN: 9789542989011
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Гилдията на магьосниците». Краткое содержание книги:
Докато изкарват тълпата от града, едно младо момиче, разгневено от отношението на управниците към семейството и приятелите й, хвърля камък по бариерата, влагайки целия си гняв в този жест. За огромна изненада на всички присъстващи, камъкът преминава през щита и запраща един магьосник в безсъзнание на земята.
Това е нещо немислимо и най-ужасните страхове на гилдията се сбъдват – на свобода по улиците на града броди необучен магьосник. Момичето трябва да бъде намерено и то бързо, преди непокорната й сила да унищожи както нея, така и града, който е неин дом.
Гилдията на магьосниците е първият том от зашеметяващата нова фентъзи трилогия, която изобилства от магия, действие и напрегнати приключения.
– Сега само внимавай да не попадне в очите ти. Няма да те ослепи, но повярвай ми, усещането за безчувствени клепачи е изключително странно.
Сония се усмихна и погледна ръката си. Индрия остави шишенцето на рафтчето, пусна парчето плат в коша до шкафа и потри ръце.
– Сега ще се качим на горния етаж и ще разгледаме учебните
стаи.
Излязоха от стаята и тя ги поведе по главния коридор. По пътя се разминаха с няколко Лечители и ученици. Някои гледаха Сония с любопитство. Други, за голяма изненада на Ротан, се мръщеха неодобрително.
– Индрия!
Лечителката се обърна и пешовете на мантията й се развяха от рязкото движение.
– Дарлен?
– Ела тук.
Гласът се чуваше от близката манипулационна. Индрия изтича към вратата.
– Да?
– Ще ми помогнеш ли?
Индрия се обърна и се усмихна на Ротан.
– Ще попитам пациента дали ще приеме наблюдатели – каза тихо тя. После влезе в стаята и Ротан чу тих разговор. Сония го погледна с неразгадаемо изражение на лицето, после отвърна очи.
Индрия се появи на вратата и им махна.
– Заповядайте.
Ротан й кимна.
– Изчакай малко.
Когато лечителката се върна в стаята, той погледна внимателно Сония.
– Не знам какво ще видиш вътре, но според мен Индрия нямаше да ни покани, ако е нещо противно. Ако, обаче, те притеснява видът на кръвта, по-добре да не влизаме.
Сония, изглежда, се забавляваше.
– Всичко ще бъде наред.
Ротан помръдна рамене и с жест я покани да влезе. Минавайки през вратата, тя забеляза, че стаята е обзаведена по същия начин като предишната. На леглото лежеше момче на около осем години. Лицето му беше пребледняло, а очите се бяха зачервили от плач. Гласът, който беше поискал помощ, принадлежеше на млад мъж със зелена мантия, лорд Дарлен, който внимателно развиваше пропитата с кръв превръзка от ръката на момчето. Край стената седяха млади мъж и жена и внимателно го наблюдаваха.
– Моля, застанете ето тук – нареди им Индрия с неочаквано твърд глас. Ротан отстъпи в ъгъла и Сония го последна. Дарлен им хвърли бърз поглед, преди да съсредоточи вниманието си върху момчето.
– Боли ли още?
Момчето поклати глава.
Ротан погледна към родителите му. Макар че им се беше наложило да се обличат бързо, дрехите им бяха разкошни. Мъжът носеше модно наметало с копчета от скъпоценни камъни, а жената беше облякла семпла къса пелерина с обшита с кожа качулка.
Стоящата до него Сония издаде тих звук. Ротан погледна към леглото и видя, че магьосникът сваля последните остатъци от превръзката. Два дълбоки разреза пресичаха детската длан и от тях бликаше кръв.
Дарлен нави ръкава на момчето нагоре и здраво стисна ръката му. Кръвта спря. Той погледна към родителите му.
– Как се случи това?
Мъжът се изчерви и сведе поглед към пода.
– Играеше си с меча ми. Бях му забранил, но... – Мъжът поклати глава с мрачно изражение на лицето.
– Хммм. – Дарлен леко завъртя ръката. – Ще се излекува, макар че ще останат белези, които да му го напомнят до края на живота му.
Жената тихо изхълца, след което избухна в сълзи. Съпругът й я прегърна през раменете и погледна очаквателно към лечителя.
Дарлен се обърна към Индрия. Тя кимна и отиде до шкафовете. Извади от едно чекмедже много парчета бял плат, една купа и голямо шише с вода. После се върна до леглото и внимателно изми ръката. След като я почисти, лечителят внимателно постави дланта си върху ръката на момчето и затвори очи.
Настъпи тишина. Въпреки че майката подсмърчаше от време на време, всички звуци като че ли бяха заглушени. Момчето започна да шава, но Индрия се наведе напред и постави ръка върху рамото му.
– Не мърдай. Ще нарушиш концентрацията му.
– Сърби ме – възрази то.
– Ще мине.
Ротан усети движение до себе си и видя, че Сония чеше дланта си.
Дарлен си пое дълбоко дъх и отвори очи. Погледна към ръката на момчето и я опипа. Вместо дълбоките рани на дланта му се виждаха само две фини червени линии. Дарлен се усмихна на момчето.
– Ръката ти е излекувана, но трябва да я превързваш всеки ден. Не я използвай поне две седмици. Нали не искаш да съсипеш добрата работа, която свърших?
Момчето поклати глава, после вдигна ръката си и прокара пръст по белезите. Дарлен го потупа по рамото.
– След две седмици можете да започнете внимателно да правите упражнения с ръката – обърна се той към родителите. – Няма да има постоянни увреждания. Накрая ще може да прави всичко, което е правил досега, включително да върти меча на баща си. – Той се наведе напред и лекичко мушна с пръст в гърдите на момчето. – Но чак когато порасне, разбира се.