Гилдията на магьосниците
- Автор: Канаван Труди
- Серия: Трилогия „Черният магьосник“ #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: MBG BOOKS
- ISBN: 9789542989011
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Гилдията на магьосниците». Краткое содержание книги:
Докато изкарват тълпата от града, едно младо момиче, разгневено от отношението на управниците към семейството и приятелите й, хвърля камък по бариерата, влагайки целия си гняв в този жест. За огромна изненада на всички присъстващи, камъкът преминава през щита и запраща един магьосник в безсъзнание на земята.
Това е нещо немислимо и най-ужасните страхове на гилдията се сбъдват – на свобода по улиците на града броди необучен магьосник. Момичето трябва да бъде намерено и то бързо, преди непокорната й сила да унищожи както нея, така и града, който е неин дом.
Гилдията на магьосниците е първият том от зашеметяващата нова фентъзи трилогия, която изобилства от магия, действие и напрегнати приключения.
Магьосниците вървяха мълчаливо по пътя. Когато стигнаха до пътеката, Ротан изпрати сферата си напред, за да освети пътя. Наоколо цареше тишина.
Когато пред тях се появиха стените на жилищната сграда, Сония изведнъж се сети за всички живеещи там магьосници, които денонощно държаха магията си под контрол. Може би онези, които бяха планирали възстановяването на Имардин, ненапразно ги бяха отделили в техен квартал.
– Мисля, че за днес изпълних достатъчно физически упражнения – неочаквано се обади Ротан. – Освен това е време за вечеря. Ще се присъединиш ли към нас, Денил?
– Разбира се – отвърна високият магьосник. – С удоволствие.
Глава 25
Промяна в плановете
Слънцето беше надвиснало над далечните кули на двореца като огромна магическа сфера и сипеше лъчи оранжева светлина над градините.
Докато вървяха по пътеката, Сония мълчеше. Размишляваше. Ротан знаеше, че момичето отдавна се е досетило за целта на малките им разходки и сега мислено се настройваше да не позволи на нищо да я изкуши да остане в Гилдията.
Той се усмихна. Макар и да се опитваше да се отнася с равнодушие към всичко, Ротан възнамеряваше да й покаже колкото се може повече. Тя трябваше да е наясно какво отхвърля.
Изненадан от непоколебимото желание на Сония да си тръгне, Ротан неволно се замисли за собствения си живот. Както всички деца от Домовете, той беше проверен за наличие на магическа сила на около десетгодишна възраст. Спомни си колко развълнувани бяха родителите му, когато в него беше открит потенциал. Казаха му, че е голям късметлия и е много специален. От онзи ден той започна да очаква с нетърпение да се присъедини към Гилдията.
Пред Сония никога не беше съществувала възможността да стане магьосница. Тя беше научена да приема магьосниците като врагове, които трябва да бъдат мразени и обвинявани за всичко. Беше напълно естествено момичето да смята, че приемането в Гилдията ще бъде предателство спрямо всички нейни роднини и приятели.
Но не трябваше да бъде така. Ако Ротан успееше да я убеди, че накрая ще може да използва силата си, за да помогне на своите хора, тя може би щеше да избере да остане.
Щом стигнаха до края на Университета, двамата свиха вдясно. Докато вървяха през градината от другата страна на сградата, те чуха звънеца, който обявяваше края на занятията. Знаейки, че по това време от сградата се изсипват тълпи ученици, които се отправят към жилищата си, Ротан предвидливо беше избрал по дългия, но по-спокоен маршрут до сградата на Лечителите.
Магьосникът очакваше с нетърпение тази екскурзия. Лечението беше най-благородното от всички магически изкуства – и единствения вид магия, към който Сония се отнасяше с уважение. Ротан беше предположил, че воинското изкуство едва ли щеше да я впечатли, затова беше избрал да я заведе първо при тях. То я заинтересува дори по-малко, отколкото беше очаквал. Въпреки обясненията на учителя как точно се защитават учениците му, тя им обърна гръб почти веднага, след като започнаха тяхната пародия на битка.
Макар експериментът на Денил по отпечатването на мисловни изображения да й беше демонстрирал едно от приложенията на алхимията, това беше само хоби. Ако Ротан наистина искаше да впечатли Сония, той трябваше да й предложи нещо по-полезно и по-близо до градския живот, а той все още не бе решил какво.
Приближавайки се до сградата на Лечителите, магьосникът хвърли един бърз поглед към Сония. Въпреки че се опитваше да запази равнодушното изражение на лицето си, големите й очи горяха от любопитство. Ротан се спря пред входната врата.
– Това е втората Лечителница, която е била построена – каза той на Сония. – Първата беше изключително луксозна. За съжаление нашите предшественици са имали проблеми с няколко богати пациенти, които решили, че могат да си купят постоянно жителство тук. След изграждането на Университета и останалите сгради на Гилдията, старата Лечителница била унищожена и заменена с тази.
Въпреки доста привлекателната си вътрешност, сградата на Лечителите не беше толкова впечатляваща, колкото Университета. Сония и Ротан минаха през отворените врати и той я поведе към малка, неукрасена приемна. Във въздуха се носеше свежа миризма на лекарства.
Двама Лечители, мъж на средна възраст и млада жена, прекъснаха разговора си и погледнаха към новодошлите. Мъжът погледна подозрително Сония и извърна глава, но младата жена се усмихна и тръгна към тях, за да ги посрещне.
– Поздрави, лорд Ротан – каза тя.
– Поздрави, лейди Индрия – отвърна той. – Това е Сония. Сония кимна.