Гилдията на магьосниците
- Автор: Канаван Труди
- Серия: Трилогия „Черният магьосник“ #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: MBG BOOKS
- ISBN: 9789542989011
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Гилдията на магьосниците». Краткое содержание книги:
Докато изкарват тълпата от града, едно младо момиче, разгневено от отношението на управниците към семейството и приятелите й, хвърля камък по бариерата, влагайки целия си гняв в този жест. За огромна изненада на всички присъстващи, камъкът преминава през щита и запраща един магьосник в безсъзнание на земята.
Това е нещо немислимо и най-ужасните страхове на гилдията се сбъдват – на свобода по улиците на града броди необучен магьосник. Момичето трябва да бъде намерено и то бързо, преди непокорната й сила да унищожи както нея, така и града, който е неин дом.
Гилдията на магьосниците е първият том от зашеметяващата нова фентъзи трилогия, която изобилства от магия, действие и напрегнати приключения.
Момчето се ухили. Дарлен му помогна да стане от леглото и се усмихна, когато детето изтича при родителите си и потъна в прегръдките им.
Бащата погледна към Дарлен с овлажнелите си очи и отвори уста, за да каже нещо. Лечителят го спря с жест и погледна към Индрия.
Тя махна на Ротан и Сония да я последват. Те бързо се изнизаха от стаята. Докато вървяха по коридора, Ротан чуваше гласа на бащата, който изразяваше благодарността си.
– Изглежда лесно, нали? – Индрия се намръщи. – Всъщност е много трудно.
– Лечението е най-трудното от всички дисциплини – обясни Ротан. – То изисква най-голям контрол и дългогодишна практика.
– Което не допада на младежите – изсумтя Индрия. – Много ги мързи.
– Аз имам много ученици, които изобщо не са мързеливи – подметна дяволито Ротан.
Индрия се ухили.
– Но ти си чудесен учител, Ротан. Как може учениците ти да не са най-добрите в Университета?
Ротан се разсмя.
– Трябва да идвам по-често в Лечителницата. Общуването с теб е изключително приятно.
– Хмм – рече тя. – Така или иначе ни посещаваш само ако имаш проблеми със стомаха или изгаряния от глупавите ти експерименти.
– Не говори така. – Ротан постави пръст върху устните си. – Сега ще заведа Сония да обиколи стаите на Алхимиците.
Индрия погледна със съчувствие момичето.
– Успех. Опитай се да останеш будна.
Ротан изпъна рамене и посочи с показалец стълбището:
– Продължавай с обиколката, безочливо момиче такова – нареди той. – Минала е само година от дипломирането й, а вече си мисли, че може да се подиграва с по-старшите.
– Да, милорд – ухили се до уши Индрия, поклони му се подигравателно и поведе гостите си по-нататък.
Сония дръпна паравана, притисна чело към стъклото и се загледа във вихрещия се сняг. Тя разсеяно потърка дланта си. Макар усещането й да се беше върнало преди часове, споменът за безчувствеността й беше все още пресен.
Тя беше очаквала, че Ротан ще й покаже Лечителите в действие и че ще й се наложи да се бори с изкушението сама да се занимава с това. Въпреки взетото решение да остане равнодушна към всичко, което се случва пред очите й, излекуването на момчето събуди някои нежелани чувства. Сония знаеше, че по принцип може да извършва такива неща, но едва сега разбра, на какво наистина е способна.
Каквото всъщност беше и намерението на Ротан. Тя въздъхна и забарабани с пръсти по стъклото. Както беше очаквала, той се опитваше да я изкуши да остане, като й показваше всички чудесни неща, които би могла да извърши със силата си.
Но едва ли беше очаквал да се впечатли от демонстрацията на Воините. Наблюдението на разменящи си магически удари ученици не можа да я впечатли и да промени решението й да напусне Гилдията. Може би я беше завел там, за да се убеди, че е безопасно. Това беше по-скоро игра, отколкото сражение.
Осъзнавайки това, вече й беше по-лесно да разбере защо бяха реагирали така, когато ги „нападна” на Северния площад. Те бяха твърде силно привикнали към „вътрешните щитове” и размяната на „удари”. Сигурно бяха изпаднали в шок, забелязвайки какво може да причини магията на някой незащитен човек.
Тя отново въздъхна. Сега я очакваше разходката до кабинета по Алхимия. Против волята си тя усети как я обзема любопитство. От всички дисциплини Алхимията бе онази, която разбираше най-малко.
На вратата се почука и тя се намръщи. Тания отдавна й беше пожелала лека нощ, а Ротан отсъстваше. Сърцето й подскочи когато се досети кой би могъл да бъде.
Фергън.
Той щеше да иска отговор, а тя още не беше решила. Сония прекоси неохотно стаята, с надеждата посетителят да се окаже някой друг.
– Кой е?
– Фергън. Отвори, Сония.
Тя си пое дълбоко дъх и хвана бравата. В този миг вратата се отвори и в стаята влезе светлокосият магьосник с червена мантия.
– Как успя да я отвориш? – попита Сония, поглеждайки озадачено дръжката. – Мислех, че е заключена.
Фергън се усмихна.
– Беше, но се отваря, когато едновременно я завъртят отвън и отвътре.
– Така ли е замислена?
Фергън кимна.
– Това е просто предпазна мярка. Ротан няма винаги да е тук. А така в случай на опасност може да отключи някой друг – примерно ако без да искаш, запалиш нещо.
Тя се намръщи.
– Да се надяваме, че това вече няма да е проблем. – Тя му посочи едно от креслата. – Седни, Фергън.
Той отиде до стола и седна. Когато тя се настани срещу него, той се наведе нетърпеливо напред.