Гилдията на магьосниците
- Автор: Канаван Труди
- Серия: Трилогия „Черният магьосник“ #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: MBG BOOKS
- ISBN: 9789542989011
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Гилдията на магьосниците». Краткое содержание книги:
Докато изкарват тълпата от града, едно младо момиче, разгневено от отношението на управниците към семейството и приятелите й, хвърля камък по бариерата, влагайки целия си гняв в този жест. За огромна изненада на всички присъстващи, камъкът преминава през щита и запраща един магьосник в безсъзнание на земята.
Това е нещо немислимо и най-ужасните страхове на гилдията се сбъдват – на свобода по улиците на града броди необучен магьосник. Момичето трябва да бъде намерено и то бързо, преди непокорната й сила да унищожи както нея, така и града, който е неин дом.
Гилдията на магьосниците е първият том от зашеметяващата нова фентъзи трилогия, която изобилства от магия, действие и напрегнати приключения.
Ако напуснеше Гилдията без силата й да бъде блокирана, тя щеше да наруши втората част от клетвата. Странно, но досега тя не беше изпитвала угризения на съвестта нарушавайки законите, ала не и когато ставаше дума за нарушаването на клетва.
Когато Денил завърши разказа си, Ротан продължи с обясненията:
– Първите две точки в Клетвата на магьосниците са абсолютно същите – каза й той. – Но третата е променена в обет да служи на владетеля на своята страна, а четвъртата е обещание никога да не използва вредните форми на магията.
Сония кимна. Като й позволеше да избяга, Фергън щеше да наруши закона и Клетвата на магьосниците.
– А какво е наказанието за магьосниците, които са нарушили клетвата?
Ротан сви рамене.
– Зависи какво са направили, в коя държава живее магьосникът и какво ще отсъди владетелят му.
– Какво ще стане, ако е киралиец?
– Най-ужасното наказание е смърт, което е запазено за убийците. В останалите случай най-суровото наказание е изгнание.
– Вие... блокирате силата му и го прогонвате.
– Да. Никой от Обединените земи няма да го приеме. Това е част от Съглашението.
Сония кимна. Нямаше как да го попита какво щеше да се случи с Фергън, ако Гилдията открие, че той й е помогнал да избяга с непокътната сила. Подобен въпрос щеше да възбуди подозрения у Ротан.
Ако приемеше плана на Фергън, щеше да се наложи да се крие или я очакваше подобно наказание. Гилдията нямаше да й предложи втори шанс. Оставаше й единствено да разчита на Крадците – тя не се и съмняваше, че Фарин с радост ще се съгласи, след като силата й вече беше под контрол.
Какво щяха да поискат в замяна? Тя се намръщи, представяйки си перспективата цял живот да се крие по ъглите и да изпълнява желанията на Крадците. Единственото, което искаше, бе да бъде със семейството си.
Поглеждайки към снега, покриващ земята от двете страни на пътеката, тя усети как я жегва безпокойство за леля й и чичо й, които сигурно трепереха от студ в малката си стаичка. Нямаше да им е лесно. Клиентите им не бяха много. Бебето растеше в корема на Джона, а кракът на Ранел се вдървяваше в студа, как щяха да разнасят изпълнените поръчки? Трябваше да се върне при тях и да им помага, а не да предлага услугите си на Крадците.
Но ако се завърнеше с магическата си сила, Фарин сигурно щеше да се погрижи за тях, а и тя щеше да може да лекува...
Беше й толкова трудно да вземе решение!
Обезсърченото момиче за пореден път съжали, че силата й въобще се беше проявила. Тя беше съсипала живота й. Едва не я беше убила. Беше я принудила да благодари на омразните магьосници, че й бяха спасили живота. Просто искаше да се отърве от нея.
Ротан забави крачка. Сония вдигна глава и установи, че пътеката свършва при широк, павиран път. Когато стигнаха до него, пред очите й се появиха няколко малки, спретнати къщички.
– Това са Резиденциите – каза й Ротан.
Между сградите се забелязваха чернеещите контури на обгорели развалини. Ротан не каза нищо за тях. Той продължи да върви по пътя, докато не стигна до разширението в края му, където каретите правеха завой. Приближи се до едно паднало дърво и поседна върху него.
Денил прегъна дългите си крака и се настани до него. Сония се огледа. Между дърветата се забелязваха някакви продълговати форми, твърде равномерни, за да са природни образувания.
– Какво е това?
Ротан проследи погледа й.
– Това е старото гробище. Искаш ли да го погледнем?
Денил се обърна рязко към възрастния магьосник.
– Сега ли?
– Така и така сме дошли тук – каза Ротан и се изправи. – Няма да ни заболи, ако повървим още малко.
– Не може ли да почака до сутринта? – Денил огледа с безпокойство отдалечените надгробни камъни.
Ротан протегна ръка и над дланта му изведнъж затанцува мъничко светло пламъче. То бързо се разшири в кръгла светеща сфера, която заплува над главите им.
– Явно не може – въздъхна Денил.
Докато вървяха към гробището, снегът поскръцваше под краката им. Сянката на Сония се плъзна настрани и се раздвои, когато над главата на Денил се появи втора светлинна сфера.
– От тъмното ли се страхуваш, Денил? – подметна Ротан през рамо.
Високият магьосник не отговори нищо. Ротан се засмя, прескочи един паднал пън и навлезе в сечището. В мрака се простираха няколко реда надгробни камъни.
Ротан се приближи и заповяда на сферата си да увисне над един от тях. Топлината й бързо разтопи снежната покривка и отдолу се появи изсечен надпис. Сферата се издигна още по-нагоре и Ротан махна на Сония да се приближи до него.