Гилдията на магьосниците

След като излязоха от стаята, лечителната ги поведе по един страничен коридор, посочвайки стаята в дъното му.

– В центъра на сградата се намират Манипулационните. Сега ще проверя дали тази е свободна.

Тя забърза по коридора и надникна през стъкленото прозорче.

– Свободна е – извика им тя. – Елате.

Ротан се усмихна на Индрия, която задържа вратата за него. Стаята беше по-голяма от предишната. В средата се намираше тясно легло, а покрай стените бяха подредени много шкафове.

– В манипулационните стаи лекуваме тежките случаи и извършваме хирургически манипулации. По време на лечението в стаята остава само Лечителят. Е, и пациентът, разбира се.

Сония се разходи из стаята. Тя се приближи до един отвор в стената и Индрия дойде при нея.

– Над нас се намират стаите за приготвяне на лекарствата – обясни лечителката, посочвайки към нишата. Сония се наведе напред, изви глава и погледна към горната стая. – Много Лечители са се специализирали в приготвянето на лекарства. Когато имаме нужда от тях, те спускат приготвените препарати по тези улеи.

След като удовлетвори любопитството си, Сония се върна при Ротан. Индрия се приближи до един от шкафовете и извади едно шишенце.

– Нашата Гилдия разполага с най-големия запас от медицински препарати в света – каза тя с нескрита гордост. – Ние лекуваме хората не само с помощта на Изцеляващата сила, защото в такъв случай нямаше да успяваме да насмогнем с търсенето на услугите ни. – Тя сви рамене. – Не че и така успяваме. Просто няма достатъчно Лечители.

Индрия дръпна едно чекмедже и извади малко парче от някакъв бял плат. Тя се обърна към Сония, но се спря и погледна въпросително Ротан. Осъзнавайки какво смята да направи, той поклати глава. Индрия прехапа устни, стрелна Сония с поглед, а после погледна към предметите в ръцете си.

– Всъщност можем да пропуснем тази част от обиколката.

Сония впери поглед в шишенцето и в очите й грейна любопитство.

– Каква част?

Индрия завъртя шишенцето така, че Сония да може да види етикета му.

– Това е обезболяващ крем – обясни тя. – Обикновено слагам малко от него върху дланите, за да демонстрирам възможностите на медицината ни.

Сония се намръщи.

– Обезболяващ?

– Той кара кожата ти да изтръпне и не можеш да почувстваш нищо. Продължителността му е около час.

Сония повдигна вежди, след което сви рамене и протегна ръка.

– Ще го пробвам.

Ротан затаи дъх и погледна изненадано Сония. Невероятно! Къде беше изчезнало недоверието й към магьосниците? Изпълнен със задоволство, той гледаше как Индрия развива капачката и излива малко паста върху парчето плат.

– Няма да почувстваш влиянието му веднага. След около минутка ще ти се стори, че кожата ти става много дебела. Все още ли искаш да го изпробваш?

Сония кимна. Индрия се усмихна и внимателно размаза пастата върху дланта на момичето.