Гилдията на магьосниците
- Автор: Канаван Труди
- Серия: Трилогия „Черният магьосник“ #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: MBG BOOKS
- ISBN: 9789542989011
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Гилдията на магьосниците». Краткое содержание книги:
Докато изкарват тълпата от града, едно младо момиче, разгневено от отношението на управниците към семейството и приятелите й, хвърля камък по бариерата, влагайки целия си гняв в този жест. За огромна изненада на всички присъстващи, камъкът преминава през щита и запраща един магьосник в безсъзнание на земята.
Това е нещо немислимо и най-ужасните страхове на гилдията се сбъдват – на свобода по улиците на града броди необучен магьосник. Момичето трябва да бъде намерено и то бързо, преди непокорната й сила да унищожи както нея, така и града, който е неин дом.
Гилдията на магьосниците е първият том от зашеметяващата нова фентъзи трилогия, която изобилства от магия, действие и напрегнати приключения.
– Как вървят уроците ти по усвояване на Контрола?
– Добре... мисля.
– Хмм, кажи ми с какво се занимава днес.
Тя се усмихна печално.
– Трябваше да вдигна една кутия от пода. Не беше лесно.
Фергън рязко си пое дъх и очите му се разшириха, а сърцето на
Сония заби учестено в отговор.
– Това, на което те обучава Ротан, не е упражнение от Контрола. Той ти показва как да използваш магията си. Щом го прави, значи вече си усвоила Контрола.
Сония потръпна от вълнение и надежда.
– Той каза, че проверява Контрола ми.
Фергън поклати мрачно глава.
– Цялата магия представлява проверка на Контрола. Той не би те учил как да повдигаш предмети, ако не си усвоила достатъчно Контрола. Ти си готова, Сония.
Момичето се облегна назад и крайчецът на устата й се изви в усмивка.
„Най-после! – помисли си тя. – Мога да си ида у дома!”
Но в този миг я връхлетя неочаквано чувство за вина. Напуснеше ли Гилдията, тя никога повече нямаше да види Ротан...
– Доволна ли си, че ти казах истината – че Ротан укрива информация от теб?
Тя го погледна и кимна.
– Да, в основни линии. Разпоредителя Лорлън ми обясни блокирането на силата.
Фергън изглеждаше изненадан.
– Самият Лорлън? Добре.
– Той ми каза, че няма да е неприятно и че след това няма да го забелязвам.
– Ако работи както трябва. Гилдията не го е правила от много, много години. – Лицето му се изкриви. – Последния път, когато блокираха сила, малко объркаха нещата – но ти не би трябвало да се притесняваш. Ако приемеш помощта ми, няма да ти се наложи да рискуваш. – Той се усмихна. – Ще работим ли заедно?
Тя се поколеба. В главата й се завъртяха съмнения.
Забелязвайки изражението на лицето й, той попита:
– Да не си решила да останеш?
– Не.
– Тогава какво го мислиш още?
– Не съм съвсем сигурна в плана ти – призна си тя. – Поне в части от него.
– Кои части?
Тя си пое дълбоко дъх.
– Ако стана ученичка, трябва да дам клетва, която знам, че ще наруша.
Той се намръщи.
– И?
– Ами... не ми е особено приятно да го направя.
Той леко присви очи.
– Притеснява те това, че трябва да нарушиш клетвата? – Той поклати глава. – Аз съм готов да наруша закона на краля заради теб, Сония. Въпреки че съм убеден, че ще успеем да го направим да изглежда така, сякаш си избягала сама, има голяма вероятност участието ми да бъде разкрито. Готов съм да поема този риск заради теб.
– Той се наведе напред. – Трябва да решиш дали кралят има правото да ти отнеме силата. Ако ли не, какво струва тази клетва?
Сония се замисли. Той беше прав. Фарин щеше да се съгласи с това, както и Сери. Домовете бяха пазили магията за себе си твърде дълго – а след това я бяха използвали срещу бедните по време на Прочистването. Обитателите нямаше да я презират заради това, че е нарушила клетвата на учениците. Важно беше тяхното мнение, а не това на краля или на магьосниците.
Ако се върнеше в копторите с непроменена сила и се научи как да използва магията, тя би могла да научи и останалите. Можеше да организира своя собствена тайна Гилдия.
Което означаваше, че отново ще трябва да разчита на Фарин да я крие. Може би нямаше да може да се върне при семейството си... Но щеше да използва силата си, за да лекува хората и да им помага, което си заслужаваше риска.
Сония погледна магьосника, който седеше срещу нея. Дали Фергън щеше да й помага с такава готовност, ако знаеше какви мисли се въртят в главата й? Тя се намръщи. Ако му станеше ученичка, той щеше да влиза в съзнанието й, за да я обучава. Може би щеше да открие плановете й и да не хареса последствията от помощта си. Тогава може би щеше да промени намеренията си. Всичко зависеше от него, а тя не го познаваше, не беше влизала в съзнанието му.
Само да можеше да напусне – да избяга – без неговата помощ!
Изведнъж тя леко потръпна. Можеше и да успее. Тя беше усвоила Контрола. Ротан не знаеше, че тя е наясно с това. В един момент щеше да е принуден да го признае и след това ще бъде нащрек за опитите й да избяга. Но не и сега. Сега беше идеалното време да опита.
Ами ако не й се удадеше възможност или се провалеше?
Тогава ще приеме предложението на Фергън. Но засега трябваше да го отложи.
Сония погледна към русокосия магьосник и поклати глава.
– Не знам. Дори планът ти да проработи, Гилдията отново ще започне да ме преследва.
– Няма да могат да те намерят – увери я той. – Аз ще те науча как да скриваш силата си. Те няма да могат да засекат местоположението ти и накрая ще се откажат. Ти не си единствената, която се измори от последното претърсване. Те няма да те търсят вечно.