Гилдията на магьосниците
- Автор: Канаван Труди
- Серия: Трилогия „Черният магьосник“ #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: MBG BOOKS
- ISBN: 9789542989011
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Гилдията на магьосниците». Краткое содержание книги:
Докато изкарват тълпата от града, едно младо момиче, разгневено от отношението на управниците към семейството и приятелите й, хвърля камък по бариерата, влагайки целия си гняв в този жест. За огромна изненада на всички присъстващи, камъкът преминава през щита и запраща един магьосник в безсъзнание на земята.
Това е нещо немислимо и най-ужасните страхове на гилдията се сбъдват – на свобода по улиците на града броди необучен магьосник. Момичето трябва да бъде намерено и то бързо, преди непокорната й сила да унищожи както нея, така и града, който е неин дом.
Гилдията на магьосниците е първият том от зашеметяващата нова фентъзи трилогия, която изобилства от магия, действие и напрегнати приключения.
– Има някои неща, които не знаеш – каза му тя. – Ако се върна в копторите с магията си, Крадците ще искат да работя за тях. А аз не искам да бъда инструмент в техните ръце.
Той се усмихна.
– Ти имаш магия, Сония. Няма да могат да те принудят да направиш каквото и да било против волята си.
Тя отмести поглед и поклати глава.
– Имам семейство, Фергън. Може би Крадците няма да могат да наранят мен, но ще наранят тях. Аз... – Тя потърка лицето си и го погледна извинително. – Трябва ми още време да помисля.
Усмивката му се изгуби.
– Още колко?
Тя сви рамене.
– Няколко седмици, може би.
– Не разполагаме с толкова време – каза й той и лицето му помрачил. – Ти не разполагаш с толкова време.
Сония се намръщи.
– Защо?
Той рязко се изправи, извади нещо от мантията си и го пусна на масата пред нея.
Тя рязко си пое дъх, разпознавайки камата. Толкова пъти беше наблюдавала как острието й е наточвано внимателно и с любов. Помнеше деня, преди много години, когато върху него беше грубо гравиран образът на познатия гризач.
– Разпозна я, както виждам.
Фергън се наведе над нея с блестящи очи.
– Заключил съм собственика на този нож в една тъмна малка стая, за която никой не знае. – Устните му се разтеглиха в злобна усмивка. – И добре, че не знаят, защото доста ще се притеснят, като видят колко големи могат да пораснат тези гризачи. – Магьосникът клекна и постави ръце на облегалките на креслото й. Сония се сви назад, ужасена от злобния му поглед.
– Прави каквото ти казвам и ще освободя приятеля ти. Създадеш ли ми проблеми, ще го оставя да гние там вечно. – Той присви очи. – Ясен ли съм?
Неспособна да отвори уста, зашеметената Сония можа само да кимне.
– Слушай ме внимателно – каза той. – Сега ще ти кажа какво искам да направиш. Първо ще кажеш на Ротан, че искаш да останеш. Направиш ли го, той ще обяви, че си усвоила Контрола, за да те въведе в Гилдията, преди отново да си променила решението си. След една седмица ще се проведе Съвет и Изслушване, където ще се реши кой да е наставникът ти.
На това Изслушване ти ще обявиш пред всички, че по време на предишното Прочистване аз съм те видял преди Ротан. Ще му кажеш, че съм те погледнал след като камъкът е преминал през бариерата и преди да ме удари. Тогава Висшите магове няма да имат друг избор, освен да ме направят твой наставник. Ти ще влезеш в Гилдията и мога да те уверя, че няма да бъде за дълго. Щом свършиш нещо за мен, ще бъдеш изпратена там, където ти е мястото. Ти ще получиш каквото искаш, аз също. Няма да изгубиш нищо заради това, че си ми помогнала, но... – Той вдигна камата и прокара пръст по острието й. – Ще изгубиш малкия си приятел, ако ми откажеш.
Той я изгледа продължително и прибра камата в гънките на мантията си.
– Не позволявай на Ротан да разбира за това. Никой освен мен не знае къде се намира малкият Серини, а ако не му нося храна, той много ще огладнее.
Магьосникът се надигна, плъзна се към вратата и лекичко я отвори. После погледна през рамо и й се ухили. Сърцето на Сония заби ускорено, когато най-после си спомни къде го е виждала. Това беше магьосникът, когото беше ударила с камъка по време на Прочистването.
– Очаквам още утре Ротан да обяви успеха си. Ще се видим след това. – Той се измъкна през вратата и я затвори след себе си.
Сония се заслуша в отдалечаващите се стъпки, след което притисна ръце към слепоочията си.
„Магьосници. – Тя изсъска едно проклятие. – Никога повече няма да им се доверя”.
След това се сети за Ротан и гневът й избледня. Макар да я беше подвел, че все още не е усвоила Контрола, тя беше сигурна, че намеренията му са добри. Най-вероятно отлагаше нещата, за да й даде възможност да реши дали наистина иска да си тръгне. В такъв случай той не беше направил нищо, което самата тя не би направила на негово място. Сония беше сигурна, че ако го помоли, той ще й помогне.
Но тя не можеше да се обърне към него. Обзе я противното чувство на безпомощност. Ако не изпълнеше исканията на Фергън, Сери щеше да умре.
Сония се сви в креслото и обхвана коленете си с ръце.
„О, Сери – помисли си тя. – Къде си? Нали ти казах да внимаваш да не те хванат?”
Тя въздъхна. Защо го правеше Фергън? Тя си спомни първия път, когато беше видяла злобната му усмивка, и потрепери.
Отмъщение. Чисто и просто отмъщение за това, че беше изпратен в несвяст от разбунтувал се обитател. Сигурно беше побеснял, че вместо да бъде наказана, тя беше поканена в Гилдията. Но защо не се отказа, след като му беше казала, че не смята да остава в Гилдията?