Гилдията на магьосниците
- Автор: Канаван Труди
- Серия: Трилогия „Черният магьосник“ #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: MBG BOOKS
- ISBN: 9789542989011
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Гилдията на магьосниците». Краткое содержание книги:
Докато изкарват тълпата от града, едно младо момиче, разгневено от отношението на управниците към семейството и приятелите й, хвърля камък по бариерата, влагайки целия си гняв в този жест. За огромна изненада на всички присъстващи, камъкът преминава през щита и запраща един магьосник в безсъзнание на земята.
Това е нещо немислимо и най-ужасните страхове на гилдията се сбъдват – на свобода по улиците на града броди необучен магьосник. Момичето трябва да бъде намерено и то бързо, преди непокорната й сила да унищожи както нея, така и града, който е неин дом.
Гилдията на магьосниците е първият том от зашеметяващата нова фентъзи трилогия, която изобилства от магия, действие и напрегнати приключения.
По краищата на надгробния камък беше гравирана украса, в центъра на която се забелязваше полуизтрит надпис.
– Можеш ли да го разчетеш? – попита Ротан.
Сония погали с пръсти гравюрата.
– Лорд Гамор – прочете тя. – А годината е... – Тя се намръщи. – Не, сигурно бъркам.
– Според мен тук пише двайсет и пета от епохата на Урдон.
– Този надпис е на седемстотин години?
– Разбира се. Всичките надгробни камъни са поне на пет века. Те са истинска загадка.
Сония огледа гробовете.
– И защо са загадка?
– Оттогава нито тук, нито извън Гилдията не са били погребвани никакви магьосници.
– А къде ги погребвате?
– Никъде. Не ги погребваме.
Сония се обърна към него. От дърветата, обграждащи поляната, се донесе тихо шумолене и Денил се обърна рязко натам. Тя усети как косъмчетата на гърба й настръхват.
– Защо не? – попита тя.
Ротан пристъпи напред и погледна към гроба.
– Преди четири века един маг описа магията като постоянен спътник на магьосника. Тя може да е загрижен приятел или смъртен враг. – Той се обърна към Сония. Очите му се криеха под гъстите му вежди. – Спомни си всичко, което знаеш за магията и Контрола. Силата ти се е развила по естествен път, но при повечето от нас тя е била отключена от друг магьосник. Щом веднъж се пробуди, ние сме свързани с нея до края на живота си. Трябва да се научим да я държим под контрол, в противен случай тя ще унищожи телата ни. – Той замълча за момент. – В мига на нашата смърт магическата сила излиза на свобода и буквално ни изгаря.
Сония наведе поглед към гроба. Въпреки топлинния щит на Ротан тя усети как се смръзва до кости. Сония си мислеше, че щом усвои Контрола, ще се избави от магията, а сега се оказа, че никога няма да се отърве от нея. Каквото и да прави, тя винаги щеше да бъде с нея. Един ден, в някоя къща в копторите, тя щеше да изгори в небитието...
– Ако умрем от естествена смърт, това рядко представлява проблем – добави Ротан. – Мощта на силата ни обикновено отслабва с годините. Ако умрем от насилствена смърт... Има една стара поговорка: Да убие магьосник може само глупак, мъченик или гений.
Сония погледна към Денил и разбра защо младият магьосник се чувства толкова неудобно тук. Притесняваше го не аурата на смъртта, а споменът за онова, което един ден очаква и него. Но за разлика от нея, Денил сам беше избрал съдбата си. Не й тя.
Нито пък Фергън. Принуден от родителите си да стане магьосник, той неизбежно щеше да се сблъска с този край. Тя се зачуди колко други магьосници са влезли насила в Гилдията. Изненадана от това ново за нея чувство на състрадание към тях, Сония отново погледна към надгробния камък.
– А защо тези гробове са тук?
Ротан сви рамене.
– Нямаме представа. Не трябва да са тук. Мнозина от нашите историци смятат, че щом усетили, че краят им идва, тези магьосници са изцедили докрай силата си и после са избрали да умрат или от отрова или са си прерязали вените. Известно ни е, че те са избирали други магьосници, които да ги изпроводят в смъртта. Може би задачата на изпращача е била да се увери, че смъртта е настъпила в подходящия момент. Дори най-малкото количество останала сила е достатъчно да унищожи тялото, така че изборът на точния момент е много важна задача. Особено като се има предвид, че в онези времена магьосниците са били изключително могъщи.
– Това не го знаем със сигурност – обади се Денил. – Историите за техните възможности може да са били преувеличени. Обикновено героите придобиват все по-невероятни сили с всеки нов разказ за подвизите им.
– Но ние имаме книги, написани още докато са били живи – напомни му Ротан. – Разполагаме дори с дневниците на магьосниците. Защо им е да преувеличават собствените си способности?
– Да, наистина, защо ли? – подметна сухо Денил.
Ротан се обърна и ги поведе обратно към пътя.
– Убеден съм, че първите магьосници са били много силни – упорито повтори той. – А ние ставаме все по-слаби.
Денил поклати глава и погледна към Сония:
– А ти какво мислиш?
Тя отвърна замислено:
– Не знам. Може би те са знаели някакъв начин да уголемят силата си?
Денил отново поклати глава.
– Няма такъв начин. Какъвто си се родил, такъв ще умреш.
Те излязоха на пътя и тръгнаха по него. Нощта вече се беше спуснала над Имардин и в прозорците на къщите горяха светлинки. Минавайки покрай обгорелите руини, момичето потрепери. Дали не са били унищожени когато нашествениците са се изтегляли?