Гилдията на магьосниците
- Автор: Канаван Труди
- Серия: Трилогия „Черният магьосник“ #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: MBG BOOKS
- ISBN: 9789542989011
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Гилдията на магьосниците». Краткое содержание книги:
Докато изкарват тълпата от града, едно младо момиче, разгневено от отношението на управниците към семейството и приятелите й, хвърля камък по бариерата, влагайки целия си гняв в този жест. За огромна изненада на всички присъстващи, камъкът преминава през щита и запраща един магьосник в безсъзнание на земята.
Това е нещо немислимо и най-ужасните страхове на гилдията се сбъдват – на свобода по улиците на града броди необучен магьосник. Момичето трябва да бъде намерено и то бързо, преди непокорната й сила да унищожи както нея, така и града, който е неин дом.
Гилдията на магьосниците е първият том от зашеметяващата нова фентъзи трилогия, която изобилства от магия, действие и напрегнати приключения.
Тя се замисли над думите му. „Щом свършиш нещо за мен, ще бъдеш изпратена там, където ти е мястото”. Да я приемат в Гилдията, а след това да я отпратят... Той възнамеряваше да се погрижи тя да получи наказанието си заради това, че го е ударила.
Искаше да бъде сигурен, че Сония никога няма да може да размисли и да се върне в Гилдията.
Глава 26
И започва заблудата
Във въздуха между двете длани – голяма, на възрастен човек, и тънка, младежка – танцуваха две цветни петънца светлина като малки насекоми. Те се въртяха една около друга, спускаха се и се издигаха в сложна игра. Внезапно синята светлинка се стрелна към жълтата. Жълтата се превърна в светещ пръстен и синята прелетя през него. Ротан се разсмя.
– Достатъчно! – възкликна той.
Двете петънца изгаснаха и сенките наоколо прекратиха танца си. Ротан огледа сумрачната стая и остана изненадан от това, колко късно е станало. С усилие на волята създаде светещо кълбо и плъзна параваните върху прозорците.
– Бързо се учиш – каза й той. – Контролът ти над силата постоянно нараства.
– Постигнах Контрола преди няколко дни – отвърна Сония. – Ти не ми каза.
Изненадан, Ротан се обърна и я изгледа. Тя издържа погледа му. В гласа й нямаше дори сянка на съмнение – по някакъв начин се беше досетила.
Той се облегна назад в креслото, обмисляйки ситуацията. Ако отречеше, тя само щеше да е още по-възмутена, когато научи истината. По-добре беше да й обясни причините, поради които не й е съобщил новината веднага.
Значи времето му беше изтекло. Нямаше причини да държи Сония повече тук. След ден-два тя щеше да си тръгне. Разбира се, можеше да помоли Лорлън да отложи блокирането на силата й, но вече познаваше достатъчно добре девойката, за да не се заблуждава, че може да промени решението й за няколко дни.
Ротан кимна.
– Преди няколко урока стигнах до извода, че си достигнала нивото на Контрол, което смятам за достатъчно за учениците. Но ми се струваше, че в твоя случай е особено важно да направя допълнителни проверки, тъй като няма да сме край теб, за да ти помогнем, ако нещо се обърка по-късно.
Вместо облекчение, той видя в погледа й само напрегнатост.
– Не че имам основания да мисля, че нещо ще се обърка – опита се да я успокои той. – Твоят Контрол...
– Мисля да остана – прекъсна го тя.
Ротан я зяпна, онемял от изненада.
– Ще останеш? – възкликна той. – Размисли ли?
Тя кимна.
Магьосникът скочи на крака.
– Това е прекрасно!
Тя го гледаше с широко отворени очи. На него му се искаше да я изправи на крака и да я прегърне, но знаеше, че това само ще я изплаши. Така че отиде до шкафа в задната част на стаята.
– Това трябва да се отпразнува!
Извади бутилка вино от пачи и две чаши и се върна при креслата. Сония наблюдаваше безмълвно как той извади тапата на бутилката и напълни чашите с жълтеникава течност.
Когато пое чашата, ръката й трепереше. Ротан си наложи да се успокои, осъзнавайки, че тя е развълнувана и поизплашена.
– Кое те накара да промениш решението си? – попита той, докато сядаше в креслото.
Тя леко прехапа устни, след това извърна поглед.
– Искам да спася живота на някого.
– Аха! – усмихна се Ротан. – Значи Лечителите са те впечатлили!
– Да – призна си Сония. Тя отпи и лицето й грейна от удоволствие – Вино от пачи!
– Опитвала ли си го по-рано?
– Един крадец ми даде бутилка от него веднъж – усмихна се тя.
– Ти никога не се ми разказвала за Крадците. Не исках да те разпитвам, за да не си помислиш, че се опитвам да измъкна информация от теб.
– Аз не знам много за тях – сви рамене тя. – Прекарвах по-голямата част от времето сама.
– Предполагам, че в замяна на помощта си са искали да се възползват от магията ти?
Сония кимна.
– Но аз всъщност така и не им дадох онова, което искаха. – Тя смръщи вежди. – Чудя се... дали ще решат, че като оставам тук, нарушавам споразумението ни?
– Но те не са спазили обещанието си да ти помогнат – отбеляза Ротан. – Какво основание имат да очакват, че ще изпълниш своята част от сделката?
– Крадецът, който ми помагаше, положи доста усилия, за да ме скрие.
Ротан поклати глава.
– Не се безпокой. Крадците няма да те притесняват. Те ни казаха къде да те намерим.
Сония се опули.
– Те са ме предали? – прошепна тя.