Ключът на Лъжеца
- Автор: Лоуренс Марк
- Серия: Войната на Червената кралица #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Ключът на Лъжеца». Краткое содержание книги:
— Стига с тези маймунджилъци! Слезте от коня си, сър! И се изправете срещу мен като мъж! Както трябваше да направите още щом получихте предизвикателството ми! — Сега вече мъжът на големия кон привлече вниманието ми. Имаше зачервено от гняв лице, тънки сиви мустаци и тясна цепка за уста.
— Ръцете му са вързани, граф Исен! — каза Бонарти, като надникна зад гърба ми.
— Пленник! — заяви най-близкият до мен славянин.
— Глупости! — Граф Исен, този път истинският, не смяташе да търпи такива работи. — Прекратете този фарс. Срежете му вървите и го свалете от коня. Нямам време за подобни идиотщини. Загубих цял ден на пътя, вместо да върша нещо полезно…
Бонарти извади малкия си украсен със скъпоценни камъни нож и сряза въжето на китките ми.
— Пленник! — повтори славянинът, но немалко от минувачите бяха спрели да позяпат и за братята би било глупаво да опитат нещо.
Измъкнах ръцете си отпред, разтърках китки и огледах внимателно пострадалия си пръст. Раната се оказа по-лека, отколкото си въобразявах, само нокътят беше изтръгнат и оголената плът се беше покрила с черни струпеи. Почувствах се отчасти облекчен, че пораженията не са необратими, а отчасти ужасен, че толкова дребна рана може да предизвика такава болка. И макар че граф Исен чакаше да ме накълца на парченца, успях да потреперя при мисълта какво би могъл да постигне Джон Резача, ако го оставят да поработи спокойно върху мен.
— Слезте, сър! Възнамерявам да получа удовлетворението си незабавно! — И граф Исен скочи от седлото на огромния си кон, за да изчезне целият зад него. После се показа, с ръце на кръста, взираше се нагоре към мен. Беше най-дребният мъж, когото бях виждал през всичките месеци на пътя, с изключение на джуджето на доктор Тапрут, облечен в най-хубавите възможни пътни дрехи и носеше на кръста си меч, който би се влачил по земята дори ако аз самият го препаша.
Посегнах към маската си и я подръпнах, след което посочих първо Бонарти, а после тила си.
— Да, аз платих на Бонарти да ви бъде секундант. Моят е Стеванас ей там. — Исен махна с ръка към един набит воин, който се въсеше срещу мен от коня си. — Сър Критчън ще се погрижи да гарантира честен двубой. А сега слезте, сър, или заклевам се, ще накарам да ви смъкнат от седлото.
Тогава срещнах погледа на Исен за първи път. Изпод грижливо подстриганата коса и добре оформените вежди в мен се взираха очи на маниак. Вярно, дребен маниак, но въпреки това някак си адски страшен. Слязох доста пъргаво от гърба на Нор, подръпнах маската и напипах тежкия катинар отзад. Слизането ми не беше проява на храброст. Конете са чудесни за бягство, след като вече бягаш, но не им достига начално ускорение, така че ако се намираш в непосредствена близост до някоя заплаха и искаш да драснеш, може да се окаже, че ще ти е по-добре пеш. Докато Нор набере скорост и се откъсне от най-различните ми похитители, врагове и кандидат-убийци, вероятно поне един от тях щеше да е забил меч в някоя моя част, която предпочитам да си запазя. Ето защо вместо това задърпах многозначително ремъците и посочих устата си.
— Стига с тези циркове! Защитавайте се! — Граф Исен изтегли прекалено дългия си меч и го насочи към мен.
Разперих празните си ръце.
— Та аз дори нямам меч, смахнат дребосъко! — исках да кажа, но думите излязоха от устата ми като поредица от гъгниви звуци.
— Сър Критчън. — Исен не откъсваше от мен безумните си малки очички. — Дайте на принца меча му. Виждам, че човекът зад него носи два.
И въпреки по-нататъшните ми протести сър Критчън, висок възрастен тип, когото помнех отнякъде, слезе от коня, за да вземе меча ми от един от славяните. Насъбралата се тълпа растеше от минута на минута, така че онзи нямаше друг избор, освен да му го даде. Не изглеждаше щастлив. Вероятно се чудеше дали родната му земя се намира достатъчно далеч, за да избегне гнева на Мейрес, ако не ме върнат във Вермилиън, както им е било наредено.
Сър Критчън, който изглеждаше безупречно въпреки дългата прашна езда от града, сви десницата ми около дръжката на меча. За последен път бях размахвал сериозно това оръжие в Аралския проход. Щръбките по него разказваха история, която до голяма степен бях забравил и която не горях от желание да изживявам наново. Някак си в онзи ден ужасът ме беше тласнал към берсеркерска лудост. Дори да успеех да повторя този подвиг тук, край Апанския път, това нямаше да ми е от голяма полза. Бойната лудост не те прави по-добър фехтовач, просто престава да ти пука дали човекът срещу теб е по-добър фехтовач.