Джурасик парк & Изгубеният свят
- Автор: Крайтон Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Джурасик парк & Изгубеният свят». Краткое содержание книги:
— Не я покриват ли? — наежи се Арнолд. — Те обхващат деветдесет и два…
— Деветдесет и два процента от сушата, спомням си — прекъсна го Малкълм. — Но ако разгледате на картата останалата площ, ще видите, че тези осем процента са топологично свързани, че областите, непокрити от сензорите, граничат помежду си. Накратко, едно животно може да се движи на воля из парка, без да бъде забелязано, да тръгне по някоя от алеите за ремонт, по реката или по плажовете.
— Дори и да е така — възрази Арнолд, — животните не са достатъчно умни, за да го знаят.
— Никой не знае точно колко са умни — рече Малкълм.
— Значи според вас Грант и децата се движат по някой от тези пътища? — попита Арнолд.
— Изключено — каза Малкълм и пак се закашля. — Грант не е глупак. Иска да го откриете. Сигурно те с децата размахват ръце пред всеки сензор, край който минат. Но вероятно си имат други проблеми, за които не знаем. Или се движат по реката.
— Ами, по реката! Бреговете са много тесни. Невъзможно е да се върви по тях.
— А реката ще ги изведе ли при лагера?
— Да, но това не е най-безопасният маршрут, защото се минава през птичарника…
— Защо птичарникът не беше включен в обиколката? — попита Малкълм.
— Защото възникнаха проблеми, които ни забавиха. Отначало смятахме да построим хижата високо над земята, сред върховете на дърветата, за да могат посетителите да наблюдават птеродактилите на нивото на полета им. Сега в птичарника имаме четири птеродактила… всъщност церадактили. Те са по-едри от обикновените птеродактили и се хранят с риба.
— Разкажете ми повечко за тях.
— Докато завършим хижата, приютихме церадактилите в птичарника, за да свикнат с него. Но се разбра, че това е сериозна грешка. Оказа се, че нашите риболовци имат строго определени ловни райони.
— Тоест?
— Свирепо бранят територията си — обясни Арнолд. — Бият се помежду си за ловните райони и нападат всяко животно, навлязло в района, който са отвоювали.
— Как го нападат?
— Заслужава си да се види — каза Арнолд. — Дебнат от върха на птичарника, после прибират криле и се спускат като камък надолу. Тежат около петнайсет килограма, но от голямата скорост ударът е много силен. Все едно да те халоса цял тон тухли. От ударите им някои от работниците изгубваха съзнание, а от клюновете им получаваха сериозни рани.
— А самите птеродактили пострадват ли при тези атаки?
— Досега не е имало такъв случай.
— Значи, ако децата са в птичарника…
— Не са — каза Арнолд. — Или поне се надявам.
— Това ли е хижата? — попита разочарована Лекс. — Ама че бунище!
Хижата на птератопсите беше построена високо над земята върху големи дървени подпори. Намираше се сред гъста борова гора под купола на птичарника. Но сградата беше недовършена и неизмазана, а прозорците бяха заковани. По околните дървета и по самата постройка се виждаха големи бели петна.
— Сигурно си има причини да не я довършат — каза Грант, опитвайки се да скрие своето разочарование. Погледна си часовника. — Хайде да се връщаме при сала.
Докато вървяха към реката, слънцето се показа иззад облаците и настроението им се подобри. Грант гледаше сенките по земята, хвърляни от мрежата над купола. Забеляза, че тревата и листата на дърветата са опръскани със същите тебеширенобели петна, които бяха видели по хижата. В утринния въздух се усещаше някаква кисела миризма.
— Тук смърди — каза Лекс и сбърчи нос. — Какви са тези бели петна?
— Приличат на изпражнения от влечуги. Сигурно са от птеродактилите.
— Защо не са довършили хижата?
— Не зная.
Излязоха на поляна с ниска трева, изпъстрена с диви цветя. Чуха дълго и пронизително изсвирване. После още едно — по-тихо, което идваше от другия край на гората.
— Какво беше това?
— Не зная.
След миг Грант забеляза на поляната пред тях тъмна сянка. Движеше се бързо. За миг затули слънцето над главите им и ги отмина. Той вдигна поглед и видя нещо голямо, което плавно се носеше по въздуха и скриваше слънцето.
— Ау! — възкликна Лекс. — Това птеродактил ли е?
— Да — отвърна Тим.
Грант не отговори. Беше очарован от огромното летящо създание. Птеродактилът тихо изсвири от високото и грациозно направи завой, насочвайки се отново към тях.
— Защо не са ги включили в обиколката? — запита Тим.