Джурасик парк & Изгубеният свят
- Автор: Крайтон Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Джурасик парк & Изгубеният свят». Краткое содержание книги:
Тим й обърна гръб и не отговори.
— Не се тревожи. Татко обича и теб. Нищо, че се занимаваш с компютри, а не със спорт.
— Татко е откачен на тема спорт — обясни Тим на Грант.
Грант кимна. В клоните над главите им подскачаха дребни бледожълти динозаври, високи около две педи. Главите им имаха формата на папагалски човки.
— Знаеш ли как се наричат? — попита Тим. — Микроцератопси.
— Чудо голямо — отвърна Лекс.
— Мислех, че може да те интересува.
— Само хлапетата се интересуват от динозаври — рече тя.
— Кой ти каза?
— Татко.
На Тим му идеше да й кресне, но Грант вдигна ръка.
— Тихо, деца.
— Защо? — не мирясваше Лекс. — Мога да правя каквото си искам и ако…
Но млъкна, защото и тя чу смразяващия кръвта писък, който идваше някъде надолу от реката.
— Добре де, къде, по дяволите, е тоя рекс? — каза Мълдун по радиостанцията. — Тук го няма никакъв.
Бяха се върнали в зоната на зауроподите и оглеждаха утъпканата трева, където бяха препускали хадрозаврите. Тиранозавърът не се виждаше никъде.
— Проверявам — отвърна Арнолд и прекъсна връзката.
— Проверявал! — повтори ядно Мълдун. — Защо досега не е проверил? И изобщо защо не го е следил през цялото време?
— Нямам представа — отвърна Дженаро.
— Не се показва — обади се отново Арнолд.
— Как така не се показва?
— Няма го по екраните. Сензорите за движение не го засичат.
— Майка му стара — изруга Мълдун. — Хубави сензори за движение, няма що! А виждаш ли Грант и децата?
— И те не са засечени от сензорите.
— Добре де, ние какво да правим? — попита Мълдун.
— Чакайте.
— Вижте! Вижте!
Точно пред тях се издигаше големият купол на птичарника. Грант го беше виждал само отдалеч. Сега се убеди, че е огромен — диаметърът му беше половин километър, че и повече. Подпорите на куполната конструкция отразяваха с метален блясък бледите слънчеви лъчи. Първата му мисъл беше, че стъклото сигурно тежи поне един тон. Но когато се приближиха, откри, че няма стъкло, а само подпори, върху които е закрепена тънка мрежа.
— Не е довършен — каза Лекс.
— Мисля, че нарочно са го оставили отворен — рече Грант.
— Но така всички птици могат да излетят.
— Не и големите — възрази Грант.
Течението на реката ги носеше към купола. И тримата гледаха нагоре. Сега вече се намираха под купола, а реката продължаваше да ги носи напред. След няколко минути куполът се издигаше толкова високо над тях, че почти се изгуби в мъглата.
— Тук някъде май имаше още една хижа — каза Грант.
След няколко секунди видя покрива на сградата, който се издигаше над върховете на дърветата северно от тях.
— Значи смятате да спрем тук? — попита Тим.
— Може би в хижата има телефон. И сензори за движение около нея. — Грант насочи сала към брега. — Става късно. Трябва да опитаме да се свържем с контролната зала.
Изкатериха се по хлъзгавия кален бряг и Грант издърпа сала от водата. После го завърза за едно дърво и тримата навлязоха в гъста палмова гора.
Птичарникът
— Просто не разбирам — каза в слушалката Джон Арнолд. — Сензорите не засичат нито рекса, нито Грант и децата.
Беше седнал пред главния пулт и пиеше поредната чаша кафе. Навсякъде из контролната зала се въргаляха картонени чинийки и парчета от недоизядени сандвичи. Арнолд беше на края на силите си. Вече беше събота, осем часът сутринта. През четиринайсетте часа, откакто Недри бе повредил компютъра, който управляваше целия парк, Арнолд търпеливо беше включвал системите една по една.
— Всички системи в парка са включени и функционират нормално. Телефоните работят. Вече повиках лекар да се погрижи за вас.
Арнолд разговаряше с Малкълм в стаята му в хижата. От другата страна на линията Малкълм се изкашля:
— Но сензорите за движение ви създават главоболия.
— Просто не намирам онова, което търся.
— Например рекса.
— Сега изобщо не мога да го засека. Преди двайсетина минути пое на север покрай лагуната и оттогава го загубих. Не проумявам защо, сигурно пак е заспал.
— Освен това не можете да намерите Грант и децата.
— Не мога.
— Според мен обяснението е много просто — каза Малкълм. — Сензорите за движение не покриват цялата територия.