Оковите на скръбта

— Как се казваш? — попита го.

— Алик Всеблизки, о, Високий — отвърна мъжът.

— Почакай тук за малко, Алик.

— Както пожелаете, о…

Уакс изскочи от кабината, преди да отнесе поредното хвалебствие — или обида, трудно му беше да разбере. Успя да огледа по-добре въздушното корабче, докато излизаше. Да, приличаше повече на купето на някой по-дълъг автомобил, отколкото на лодка, и дъното му беше плоско. Между големия вентилатор и корпуса имаше малко разстояние, което оставяше въздуха да влиза отгоре. Вратите на стените явно не можеха да се затварят; хубаво беше, че седалките са снабдени с колани.

Уакс се спусна надолу — страхуваше се да се Оттласне от малкото въздушно корабче, но успя да използва метала долу, за да забави падането си и да се насочи към горите на север от лагера.

Трябваше да действа възможно най-бързо. Корабчето не се беше издигнало чак толкова, че да остане в безопасност, ако войниците разполагаха с оръдия. Приземи се в гората и изненада Стерис, която седеше на коня си. Останалите коне бяха подредени един до друг, с приготвен багаж и готови за тръгване.

— Лорд Уаксилий! — извика тя. — Предположих, че ще се върнеш скоро и вече подготвих…

— Чудесно — каза Уакс и отиде при коня си. — Слез и си вземи багажа, както и този на Мараси.

Тя го послуша, без да задава въпроси или да възразява — извади малката си чанта с най-необходимите вещи, после взе и тази на Мараси. Уакс направи същото с багажа на МеЛаан и Уейн.

— Ще оставим конете тук? — попита Стерис.

Уакс пусна конете и хвана Стерис през кръста.

— В крайна сметка открихме нещо по-добро.

Той извади един от по-старите си пистолети, после го пусна на земята — щеше да му е необходимо голямо парче метал, за да ги Тласне достатъчно високо, — Тласна и двамата полетяха към небето, над гората.

Тревожил се беше как ще успее да се насочи — не беше лесно да го направи толкова високо без небостъргачи, от които да се Оттласне. Алик, обаче, насочи корабчето към него и му подаде един от медальоните за Стерис. Уакс ѝ го сложи, помогна ѝ да се качи в кабината и накрая я последва. Летящото устройство успя да понесе тежестта на новите товари, макар че на Алик му се наложи да дръпне една ръчка, за да им попречи да загубят височина.

— Седем души — каза мъжът с маската. — И багаж. Надвишава теглото, което би трябвало да превозва „Вилг“, но ще издържи. Докато не ни свърши металът. Въпросът е къде искате да отидем?

— Елъндел — отговори Уакс, като отиде при него в предната част на кораба.

— Чудесно — каза Алик. — А… това къде е?

— На север — посочи Уакс.

Малкият тезгях в предната част на кабината, подобен на автомобилно табло, беше снабден с компас.

— Ако се насочим на запад, обаче, и намерим реката, ще можем да…

— Не — прекъсна го сестра му, и го стисна за ръката. — Трябва да поговорим.

Отдолу прозвуча стрелба, последвана от силен грохот. Прекрасно. Явно наистина имаха оръдие.