Оковите на скръбта
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Мъглороден #6
- Год: 2018
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-619-193-119-4
- Переводчик: Йоана Гацова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Оковите на скръбта». Краткое содержание книги:
— Трябва да ме видиш как съм сутрин — заяви МеЛаан и махна с ръка към коридора, а Мараси понечи да последва жеста ѝ.
Мъжът я дръпна за ръката и посочи още по-настойчиво към кораба.
— Моля, моля, моля.
Мараси се поколеба. Което беше лоша идея посред престрелка. За щастие, почти всички явно се бяха съсредоточили върху Уаксилий.
Нещо я сряза от лявата страна на ребрата. Тя сведе поглед и изненадано установи, че в сакото ѝ има дупка, която бавно обагря плата наоколо в червено.
Дупка от куршум.
— Улучиха ме! — възкликна тя по-скоро с изненада, отколкото болка.
Не трябваше ли да боли? Бяха я улучили!
Втренчи се в кръвта, в собствената си кръв, докато мъжът с маската не я стисна за раменете и не започна да я тегли към кораба. МеЛаан изруга и му помогна. Мараси осъзна, че е изпуснала пистолета си, и се задърпа, опитвайки се да го стигне с внезапна, отчаяна решимост да не продължи без него.
Нямаше почти никаква логика и частица от нея го съзнаваше, но, Покварата да го вземе…
„Шок“, помисли си тя. „Изпаднала съм в шок…“
„О, по дяволите.“
Уакс се понесе високо над пода на склада и се стрелна покрай високите дъсчени пътеки, където се бяха подредили неколцина мъже, въоръжени с пушки. Завъртя устройството с топката на Ранет така, че тя да се увие около прътите, които поддържаха пътеките, хвана се здраво за въжето и се завъртя рязко. Мъжете се стреснаха и се опитаха да се прицелят в него, когато той се приземи зад тях.
Уакс отстъпи назад, Тласна един от мъжете в точния момент и го изблъска във въздуха, докато последният от аломантите-наемници се стрелна нагоре покрай пътеките, стъписан от внезапната смяна в посоката на движение на Уакс. Наемникът се сблъска с мъжа, който беше Тласнат във въздуха, а Уакс се обърна и Тласна другия мъж надалеч. Горкият човек падна с крясък.
По-нататък на пътеката чакаха двама мъже с арбалети и дървени щитове. Прекрасно.
Уакс увеличи теглото си. Пътеката се строши и той пропадна през дървото, като изпочупи и опорите. Оттласна се от един от падащите метални пръти и отново се понесе във въздуха, завъртял топката на приспособлението на Ранет за въжето ѝ. Мъжът с костюма над него изблъска встрани паникьосания войник с пушката, отърси се от него и Тласна, за да полети нагоре.
Уакс завъртя топката нагоре и пусна въжето, все още падайки назад. Обърканият аломант хвана устройството за въжето, докато прелиташе край него.
Уакс го простреля в гърдите.
„Не бива да спускаш аломантичния си щит“, помисли си и се завъртя във въздуха, докато падаше. „Дори и за да хванеш някоя привлекателна играчка.“
Докато се спускаше към земята, Уакс забави падането си с помощта на един изстрелян куршум долу и се приземи сред разветите ресни на мъглопелерината си. Мъртвият аломант се стовари до него.
Топката падна от пръстите му и се търколи към Уакс.
— Благодаря — каза Уакс и я вдигна. Имаше…
Мараси. С обилно кървяща рана от куршум, завлечена насила от другите двама на безопасно място в кораба. Покварата да го тръшне! Уакс изръмжа и отново се Оттласна във въздуха, когато още войници започнаха да стрелят. Това място вече беше в пълен хаос. Твърде много войници — голяма част от които вече приближаваха кораба, скрили зад редиците си група мъже с модерни арбалети. Когато един от тях наближи кораба, Уейн надникна навън.
— Уейн! — изкрещя Уакс, докато прелиташе над тях.
Прибра устройството с топката, извади аломантичната граната — която жужеше свирепо — и я пусна.
Уейн вдигна глава тъкмо навреме, за да успее да грабне кубчето от въздуха. После го погледна изненадано. Когато първият куршум се отклони от траекторията си към тях, изненадата му се смени с широка усмивка. Подвикна възторжено и метна кубчето към мъжете отпред. То се търкулна сред тях, а оръжията им се разлетяха настрани, Тласкани от силата му.
Уакс се приземи върху кораба с въздишка. Естествено, че ще го хвърли.
Уейн се хвърли сред приближаващите войници и се захвана енергично на работа с фехтоваческите си бастунчета. Един куршум изфуча стряскащо близо до Уакс. Още алуминий? Докато Уейн се разправяше ентусиазирано с нападателите им, Уакс скочи от кораба и се приземи сред тях, след което увеличи теглото си и Тласна встрани от себе си с пълна сила. Всички около него отхвърчаха назад.
Когато телата се стовариха на земята, прави останаха само трима мъже — замаяни и стиснали пистолети, които Уакс не можеше да усети.
Той ги свали на земята със Стериона си — бяха му свършили куршумите за другите оръжия, — но после чу далечен звук и се обърна. Някой тръбеше някакъв сигнал, заповед. Отскочи настрани и погледна през една от вратите в тъмната нощ навън.