Оковите на скръбта

Явно обаче вече бяха изпълнили норматива си докрай в това отношение, защото малко по-късно Уаксилий влетя през дупката. Кимна на МеЛаан, задъхан и с лице, което лъщеше от пот. Уейн го последва миг по-късно. От крака му стърчеше стрела от арбалет.

— Е, това беше забавно — заяви той, отпусна се тежко на земята и си пое дъх дълбоко. — Не са ми разказвали играта така от последния път, когато седнах на карти срещу Ранет.

— Мараси — приближи се към нея Уаксилий, като избута мъжа с маската настрани. — Слава на Хармония, че си добре. Колко сериозна е раната?

— Нямам… нямам голяма база за сравнение — отвърна тя през стиснати зъби.

Уаксилий коленичи до нея, повдигна превръзката и изръмжа.

— Ще оживееш — освен ако куршумът не е засегнал червата. Това би могло да се окаже проблем.

— Какъв проблем?

— Болезнен проблем.

— Може би аз ще мога да помогна — обади се МеЛаан. — Ще проверя положението, когато сме в безопасност. И като стана дума — как точно ще се измъкнем оттук?

Уаксилий не отговори веднага. Изглеждаше изтощен. Хвърли поглед към сестра си, която продължаваше да си мърмори нещо и да стиска оръжието. Отвън беше настъпила изнервяща тишина.

— Най-добрият ни шанс все още е да излезем през една от стените на склада — каза Уакс. — Ще ни се наложи да си проправим път до стаите, където бяха Мараси и МеЛаан.

— Ще е опасно, Уакс — каза Уейн и се олюля на крака, все още без да обръща внимание на стрелата в бедрото си. — Вече ще са заели позиция, понеже знаят, че ще се опитаме да избягаме.

— Ще успеем — каза Уаксилий. — Ще използвам Тласък, ще се доберем до стаите, ще открием някоя външна стена и ще я пробием.

— Ами ако ни чакат от другата страна? — попита МеЛаан.

— Да се надяваме, че няма. Не…

— Хора — прекъсна ги Уейн. — Не мисля, че имаме време да мъдрим планове!

Отвън отново отекнаха изстрели, а по корпуса започнаха да валят куршуми. Уейн се отдръпна от дупката. На Мараси ѝ се стори, че чува Айрич отвън — крещеше на войниците да не нанасят щети на кораба, но стрелбата не спираше. Явно някой с повече власт им беше заповядал друго.

— Моля — каза мъжът с маската, хвана Мараси за ръката и посочи.

Мараси успя да се изправи на крака, макар че очите ѝ се насълзиха от болката. Мъжът махна с ръка, без да спира да я стиска над лакътя.

Тя го последва. Беше по-лесно, отколкото да се опитва да възрази.

— Ще трябва да си пробием път през стрелбата — каза Уакс зад нея.

— Искам да ги убия — обади се сестра му. — Трябват ми още куршуми.

— По-добре се съсредоточи в бягането, Телсин. Всички да се приготвят и да чакат знак от мен. Уейн, успя ли да прибереш кубчето?

— Да.

— Ще го използваме, за да вдигнем скоростна сфера на половината път — обясни Уаксилий.