Оковите на скръбта

— Значи там трябва да отида — каза Алик, изправи се на седалката и зададе нова посока на кораба. — С „Вилг“ ще ви оставим някъде, ако настоявате, защото няма да рискувам да разгневя него.

И той посочи с палец към Уаксилий. После добави:

— Но трябва да открия екипажа.

— Кой е Суверенът? — разнесе се гласът на Уаксилий отзад.

Алик трепна.

— Със сигурност не е толкова велик, колкото теб, Забележителний.

Уаксилий не отговори.

— Втренчил се е в мен, нали? — прошепна тихо Алик на Мараси.

Тя кимна.

— Очи като ледени висулки, които ме пронизват в гърба — каза Алик, после продължи по-високо: — Суверенът беше наш крал преди три века. Каза ни, че първо е бил ваш крал. И бог.

— Лорд Владетеля ли? — попита Уаксилий. — Той е мъртъв.

— Да — съгласи се Алик. — И това ни каза.

— Преди триста години — повтори Уаксилий. — Точно триста?

— Триста и тридесет, о, Настоятелний.

Уаксилий поклати глава.

— Това е било след Издигането на Хармония. Сигурен ли си, че е било тогава?

— Разбира се, че съм сигурен — каза Алик. — Но ако желаете да преразгледам вярванията си, за да…

— Не — прекъсна го Уаксилий. — Просто кажи истината.

Алик въздъхна и подбели очи — странно изражение за някой, който носеше маска.

— Богове — прошепна ѝ той. — Много е темпераментен. Както и да е; Суверенът пристигна около десет години след Ледената смърт, аха? Глупаво название, но все някак трябва да го кръсти човек. Земята беше красива и топла, а после замръзна.

Мараси хвърли поглед на Уаксилий и смръщи вежди. Той сви рамене.

— Замръзнала е? — повтори тя. — Не си спомням да съм чувала нещо такова.

— Все още е замръзнала! — отвърна Алик и потрепери пак. — Тук също е станало така, трябва да е станало така. Преди малко повече от три века пристигна Ледената смърт.

— Катацендърът? — попита Уаксилий. — Хармония е пресъздал света. Спасил го е.

— Замразил я е — възрази Алик, като поклати глава. — Земята е била топла и мека, а сега е сурова и гола и замръзнала.

— Хармония… — прошепна Мараси. — Алик идва от юг, Уаксилий. Не си ли чел старите книги? Хората в Последната империя никога не пътували в тази посока. Твърдели, че водата в океана близо до екватора вряла.

— Хората, които са живели на юг, се приспособили — прошепна Уаксилий. — Нямали Пепелни върхове, които да изпълнят небето с пепел, да го охладят…

— И така, едва не дошъл краят на света — продължи Алик. — А Суверенът, той дошъл и ни спасил. Научил ни как да правим тези.

Той посочи медальона, вързан на китката му. Замълча за малко, преди да допълни:

— Е, не точно тази. А тази.