Среднощният диамант [bg]

— Когато бях по-млад, баща ми беше търговец, така че често ходехме там. Даже живяхме там известно време. Сега са доста изолирани, но търговията по границите още върви.

— Как е там? Илайджа се замисли:

— Красиво. Но различно. Толкова е различно оттук, че дори не ми се струваше като реално място, знаеш ли? Въпреки че е толкова далече на север, източното крайбрежие е топло — нещо, свързано с морските течения. Те са в Адория много по-отдавна от нас, така че всички домове и магазини… не са нови и набързо скалъпени като в колониите. Всичкото дърво и камък са дялани. Като дете обожавах това място. Вгледаше ли се в някой дом, човек винаги намираше нещо ново в дърворезбата. Животни. Листа.

— Какви са хората?

— Различни от нас. Той сви рамене. — Но освен това и същите.

Отнесохме товара в „Танцуващият бик“ и Том поръча на хората си да ги свалят в склада. Щом остана доволен, той се отпусна с халба бира и ме изгледа проницателно:

— Така. Каква е тая работа, че имаш нужда от още пари? Направих гримаса:

— Имаше някои неочаквани развития на събитията — нови дългове, които трябва да платя.

— Надявам се, че не раздаваш пари на онзи твой мъж.

— Няма никакъв мъж! — настоях. — Това е за човек от семейството.

— А. Това определено вдига залозите, нали? За твой късмет, може би разполагам с един шанс, който би могъл да сработи доста добре — ако приемем, че петдесет златни монети ще бъдат от полза.

— Петдесет? — Сума, повече от двойно по-голяма от онова, което вече бях спечелила. В съчетание с него щях да имам достатъчно, за да платя свободата на Лонзо. — Само в една задача? Каква задача?

— След две седмици чакам пристигането на нов голям товар — подобно на задачата с Кралица Грейс. Промъкваме се на борда на кораб, успяваме — надявам се — само да задържим моряците, а не да ги убиваме, а после офейкваме с товара.

Подозрението потисна въодушевлението ми:

— Ако е толкова лесно, защо е толкова по-доходно от предишното?

— Защото товарът струва повече.

— От кого крадеш? — попитах. — Това да не е поредната кражба само за собствена изгода от някой беден търговец, който се мъчи да свърже двата края?

— За собствена изгода е, но мога да заявя абсолютно честно, че човекът, който притежава товара, със сигурност не е беден и се изхранва от смъртта на безброй хора. И се надявам да знаеш, че ценя живота точно както и ти. Както винаги, ще се опитаме да направим това, причинявайки възможно най-малка вреда на екипажа. Шестимата са свидетели, че не мога да си позволя повече подкупи.

Започвах да се уморявам сега, когато тръпката от схватката се бе уталожила. И знаех, че щеше да е най-добре да не се доближавам до каквато и да е задача, за която дори Том признаваше, че не е благородна. Първоначалната цел на лейди Авиел се бе замъглила и вече нямаше черно или бяло, колкото повече се замесвах с Том. Бях изгубена в сиво.