Виелица на сенките [bg]

— Всички назад!

Орките послушно се отдръпнаха, като Олаг се погрижи за мен и мълчаливо ме издърпа настрани. Междувременно шаманът замърмори нещо, сгъна пръстите на лявата си ръка в сложна плетеница и изведнъж гривната на Еграсса се разтопи, образувайки малка локва.

— Сега вече няма да те намерят, маймуно — ухили се шаманът.

— Проследяваща магия? — разбиращо вдигна вежди Багард.

— Да.

— На Нисшите?

— Тяхна изработка.

Нисши? Така Първите наричаха елфите, ако не греша. Между другото, сега на Еграсса ще му е доста проблематично да ме намери.

— Значи нашата пеперудка се е забъркала с това стадо? — злокобно изсумтя Фагред.

— Дайте ми чантата му — внезапно каза шаманът.

Един от Първите веднага му подаде моята чанта. Трябва ли да казвам какво се случи, когато шаманът измъкна Рога на дъгата? Естествено, обикновените орки не разбраха нищо, но Шокрен, Багард и Олаг многозначително се спогледаха. А на шамана ръцете му се разтрепериха.

— Какво е това? — протягайки шия, предпазливо попита Фагред.

— Това е нещото, което ще помогне на Ръката в битката с Нисшите — благоговейно измърмори Багард. — Запомнете този ден, воини.

— Ах, ти, пеперудке! — Олаг криво се усмихна: — Какви още съкровища си ни донесъл?

Шокрен внимателно положи Рога върху проснатия плащ на един от воините и отново взе чантата ми. Шепата плодове с презрение беше хвърлена настрани, след което от чантата се появи Ключът. Сълзата на дракона заблестя в светлината на огъня и от гърлата на Първите едновременно се изтръгна възхитено възклицание. Изглежда сега всички знаеха какво държеше в ръката си шамана. А той държеше Ключа с два пръста, сякаш се страхуваше, че реликвата ще вземе да изчезне.

— Ключът от Портите! — прошепна един от воините.

— Вярно, легендарният Ключ. Но как реликвата на Нисшите е попаднала в човека? — Шокрен ме погледна. — Беше ли в Храд Спайн?

— Да — не виждах смисъл да лъжа.

— Това от там ли е? — шаманът кимна към Рога.

— Да.

— Добре — видимо оркът беше напълно доволен от едносричните ми отговори.

— Други подаръци донесе ли ни, пеперудке? — поинтересува се Фагред.

Шаманът мълчаливо обърна чантата и на плаща се посипа изумруден дъжд. Някой от Първите тихо се подсмихна.

— А с него какво да правим, Багард? — попита Фагред.

Командирът на отряда безразлично сви рамене:

— Излишни гърла не ни трябват.

Огромният орк се ухили разбиращо и извади ножа си.

— Чакай, Багард — Шокрен прибра всички съкровища обратно в чантата. — Тази маймуна не е толкова проста, колкото изглежда. Когато имам свободно време, ще поговоря с него, а мисля, че и Ръката също ще иска да си поговори с него.