Републиката на крадците [bg]

— Ако не съм в настроение — каза Сабета, след като помълча, докато размишляваше, — то е защото нашето пътуване протича горе-долу според предвижданията ми. Досада, изровени пътища и кръвожадни насекоми.

— Виж ти — каза Локи. — А аз дали не съм част от досадата или от кръвожадните насекоми?

— Ако не знаех как стоят нещата — тихо каза Сабета, — щях да се закълна, че метачът на фъшкии се опитва да ме очарова.

— Задължително можеш да приемеш — каза Локи, без да е сигурен дали проявява храброст, или просто иска да се почувства храбър, — че винаги ще се опитвам да бъда чаровен, щом става дума за теб.

— Излагаш се на риск — каза Сабета, свлече се настрани, скочи и застана до него. — Това откровение изисква отговор, но какъв ли може да бъде той? Дали да те окуража за подобни приказки, или да те спра на секундата?

Сабета пристъпи напред с ръце на хълбоците и Локи неволно се облегна назад и се опря на каруцата в последния миг, за да избегне евентуалното си падане — най-безславното нещо в историята на теринската цивилизация.

— Имам ли право на глас? — смирено попита той.

— Ако не те окуража, ще приемеш ли да те спра на секундата? — Сабета докосна с пръст брадичката му. Това не беше нито покана, нито наказание. — В момента братята Санца може и да ни подлудяват, но поне това не мога да им отрека: когато заявиха исканията си и им беше отказано, те повече не поставиха този въпрос.

— Кало и Галдо са те сваляли?

— Обаче не и по едно и също време — отвърна тя. — Защо толкова се изненадваш? Положително си забелязал, че не си единственият идиот с гореща кръв и действащи парчетии в малката ни банда.

— Да, само че те…

— Те разбират, че чувствата ми към тях се намират на границата между сестринската привързаност и святата търпимост. И макар понякога да си мисля, че може да чукат и дървета, ако смятат, че никой наоколо не ги вижда, те уважиха безпрекословно желанията ми. Ти способен ли си толкова добре да се справиш с разочарованието?

— Ако ще се разочаровам — каза Локи с разтуптяно сърце, — наистина бих предпочел да прескочиш въведението и просто направо да ме разочароваш.

— О, най-после малко плам. — Сабета скръсти ръце под гърдите си и се премести по-близо до него. — Я ми кажи откъде си сигурен, че не харесвам момичета?

— Аз… — За щастие, Локи успя да изплюе една сричка точно преди умението му да говори членоразделно да вдигне бяла кърпа и да се предаде. Богове на небесата…

— Никога не си мислил за това, нали? — попита тя, като лукаво шепнеше.

— О, адове… Това ли… Искам да кажа, дали ти…

— Дали предпочитам стриди пред охлюви? Ама че неясно нещо за някого с твоето положение. О, кълна се в Переландро, че приличаш на човек, на когото предстои екзекуция. — Тя се наведе и прошепна в дясното му ухо: — Благодаря, всъщност предпочитам охлюви, и още как!