![Републиката на крадците [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/8/2/republikata-na-kradcite-bg-download.jpg)
Републиката на крадците [bg]
- Автор: Линч Скотт
- Серия: Джентълмените копелета #3
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Рива
- ISBN: 978-954-320-531-8
- Переводчик: Огняна Иванова
- Жанр: Юмористическая фантастика
Электронная книга - «Републиката на крадците [bg]». Краткое содержание книги:
„В „Република на крадците“ има колоритно действие, валят остроумия, пълно е с изобретателни кроежи, точно както любителите на тази поредица са свикнали да очакват“. Уайърд
„Фентъзи свят, уникален сред себеподобните си… Ако търсите забележителна нова поредица фентъзи, не бива да пропускате тези книги. Казано с една дума, тези книги са СТРАХОТНИ!“ Сан Франсиско Ривю
— Ох! — възкликна той, чувствайки как земята под краката му отново се втвърди. — Никога… Никога не съм се радвал толкова много на такова сравнение.
— Шампион сред метафорите — каза тя, едва видимо усмихната. — Толкова на място.
— А сега, след като се позабавлява с мен, ще трябва ли да се присъединя към Кало и Галдо в техния ексклузивен малък клуб?
— Те все още са ми приятели. — Сабета сякаш истински се обиди. — Те са мои братя, положили клетва. Няма нищо за присмех, особено за… за бъдещ жрец от твоя орден.
— Сабета, ти наистина ми харесваш. Плаши ме до смърт това, че ти го признавам, но си го казвам направо, както го каза и ти онази вечер. Само че не го казвам между другото. Аз… Аз се възхищавам от тебе от мига, когато се запознахме, разбери, от този миг, когато излязохме от Хълма на сенките, за да видим обесванията. Спомняш ли си?
— Разбира се — прошепна тя. — Странното момченце, което не искаше да напусне Улиците. Колко жалка картинка беше. Но какво има за възхищаване, Локи? Бяхме потънали в прах гладни човечета. Ти едва ли имаше шест години. Какви чувства си можел да изпитваш?
— Знам само, че ги изпитвах. Когато научих, че си се удавила, имах усещането, че някой е стъпил върху сърцето ми.
— Съжалявам за това. Беше необходимо. — Сабета дълго се взира встрани от него, преди да продължи. — Според мен ти гледаш на нашето минало в светлината на сегашните си чувства и ти се привижда някакво сияние, което по-скоро е отражение, отколкото нещо съществено.
— Сабета, аз и собствения си баща не помня. Имам също един-единствен спомен за… игли за шиене; майка ми е преди всичко загадка. Не помня къде съм роден, не помня и огнената чума, нито как съм оцелял; не помня нищо, което съм вършил, преди Създателя на крадци да ме купи от градската стража!
— Локи…
— Чуй ме! Всичко си е отишло! Но моментите, които прекарахме заедно, независимо дали си знаела, че съм при тебе, или не, те продължават да бъдат с мен и ме парят като въглени. Мога да ги докосна и да усетя как горят.
— Четеш прекалено много от любовните романи на Джийн. Каква основа за сравнение си имал някога, Локи? Всички тези години ние сме заедно, защо да не развиеш някаква фиксация? Това е просто… Напълно е естествено… Очаквана близост…
— Кого се опитваш да убедиш? — Предприемащ атака, той се включи в нейната игра и пристъпи напред. — Не ми се струва, че това е замислено в мой интерес. Ти се опитваш да разубедиш себе си да не ми се доверяваш! Защо…
С всяка изречена дума той говореше все по-високо, но Сабета го спря, като запуши с длан устата му.
— Превръщаш нещо много лично в реч пред целия лагер — каза тя на безупречен вадрански.
— Извинявай! — прошепна той на същия език. — Виж, Сабета, това не е някаква проклета фикс идея. Ако беше в състояние… Ако можех да те накарам да го видиш през моите очи, гарантирам, че вече нямаше да вървиш, а щеше да летиш!
— Има магии с полезно приложение — каза тя замечтано. — Стига да се реши човек да го направи. И стига аз… да реша точно сега да бъда очарована от теб.
— Добре, но ако не сега, то…
— Казах, че изпитвам към теб сложни чувства; всичко, свързано с теб, е сложно, с което нямам предвид, че съм объркана, че ми е завъртяна главата или пък че… че се страхувам. Имам предвид, че съществуват действителни, истински обстоятелства за нас и около нас, които създават затруднения. По дяволите, има пречки!
— Тогава ми ги кажи. Кажи ми какво бих могъл…
— Сега пък на вадрански ли говорим? — попита Кало, доскоро потънал в мълчание нависоко в каруцата, на освободеното от Сабета място.
— О, Санца, дано ослепееш! — изсъска Сабета. — Сърцето ми направо изскочи от тялото!
— Приемам го за похвала — каза Галдо, който се изтърколи изпод каруцата. — Не е лесно да те изненада човек. Със сигурност си била завряла главата си…
— В гъза — довърши Кало.
— Вие двамата върнахте ли си обичайния ритъм? — подразни се Локи.
— Нее — каза Галдо. — Просто ми е любопитно, нищо повече.
— Бива ли те с вадранския?
— Бива вадранския мой! — каза Кало на този език, като нарочно изопачаваше думите. — Нещо като перфектно и без да е грешка, аз понеже умен Санца съм!
— Според мен обаче ни липсва практика — каза Галдо, — така че, ако просто повториш всички изречения, които не схванахме…