Драконите на изчезналата луна [bg]

Както и неведнъж напоследък, откри великата червена драконеса заспала. Все пак този път имаше разлика. При предишните му посещения Малис спеше дълбоко и спокойно, сигурна, че е неоспорим владетел на този свят и не съществува никой достатъчно силен, който да се осмели да й се противопостави. Сега обаче сънят й беше тревожен. Чудовищните й нозе потрепваха, очите й неспирно се въртяха под спуснатите клепачи, а ноздрите й вдишваха шумно. От челюстите й се стичаше слюнка и дълбоко в гърдите й клокочеше сподавено ръмжене. Явно сънуваше нещо неприятно.

Но кошмарът й щеше да бъде нищо в сравнение с онова, което я очакваше, след като се пробуди.

— Най-велика и милостива господарке — произнесе Даламар.

Малис отвори само едното си око, друг знак, че дрямката й никак не е била отморяваща. Обикновено на Даламар му се налагаше да й проговаря няколко пъти и дори да извика някой от любимците й, за да успее да я събуди.

— Какво искаш? — изръмжа тя.

— Да ви уведомя какво се случва по широкия свят, докато спите.

— Добре, продължавай — рече тя, като отвори и другото си око.

— Къде е тотемът ви, господарке? — попита хладно Даламар.

Малис извърна масивната си глава, за да се увери, че колекцията й от черепи — трофеи от безбройните й победи включително и над дракони като Берил и Келендрос — е на мястото си.

Очите й се разшириха. Дъхът й изпращя съскащо. Драконесата се изправи с такава сила, че накара планината да потрепери, и се заоглежда във всички посоки.

— Къде е? — изрева тя, като размаха убийствено опашката си. Гранитните стени се напукваха под ударите й, а сталактитите по тавана започнаха да се стоварват и разбиват на парчета върху гърба й. — Къде е крадецът? Кой го открадна? Кажи ми!

— Ще ви кажа — отвърна Даламар, пренебрегвайки яростта й, понеже така или иначе драконесата не можеше да му стори каквото и да било. — Но ще поискам нещо в замяна.

— Лукав сметкаджия, както обикновено! — просъска Малис с леко припламване между зъбите си.

— Наясно сте с настоящото ми печално положение — рече магьосникът, като разпери ръце, за да демонстрира призрачните си очертания. — Ако си възвърнете тотема и победите личността, която го открадна от вас така безчестно, ще поискам само да употребите част от магията си, за да възвърнете душата в живото ми тяло.