Драконите на изчезналата луна [bg]

— А сега е откраднала тотема ми? Защо? — попита сърдито драконесата.

— От известно време насам тотемът всъщност въобще не беше ваш — отговори духът на магьосника. — Единият бог отдавна се опитва да поквари драконите, които някога я боготворяха. И използваше могъществото на техните души, за да подхранва своето собствено. Като откраднахте тотемите на вашата братовчедка и Келендрос, всъщност станахте пионка в играта й. По този начин просто подсилихте могъществото на драконовите души. Не подценявайте тази богиня. Макар при пристигането си на този свят да е била съвсем близо до пълното си унищожение, сега е възвърнала силата си и протяга ръце към онова, за което ламти от цяла вечност.

— Говориш така, сякаш я познаваш — прекъсна го Малис и го изгледа с леко презрение.

— Познавам я наистина — каза Даламар, — както и вие… по име, разбира се. Казва се Такхизис.

— Да, чувала съм за нея — рече Малис, като още веднъж потрепна с лапа. — Чух, че е изоставила този свят по време на войната с Хаос.

— Не го е изоставила — рече магьосникът. — Вместо това го е откраднала и го е донесла тук с помощта на Келендрос. Никога ли не сте се замисляли как така изведнъж този свят се е появил в тази част на Вселената? Никога ли не сте се чудили?

— Не, а и защо? — отвърна ядосано Малис. — Ако храната сама пада в ръцете на прегладнелия, той не задава въпроси, а яде!

— Всички знаем колко добре се хранехте вие, господарке — съгласи се Даламар. — Колко жалко, че след това не сте се погрижили да изхвърлите боклука. Душите на мъртвите дракони са разпознали своята кралица и сега са готови да сторят всичко, което изискат от тях. За съжаление, господарке, те ви превъзхождат многократно.

— Мъртвите дракони нямат зъби — присмя се Малис. — Изправена съм пред жалък бог, който си има за любимец дете и който разчита на превтасали души, за да добие сила. Възнамерявам да възвърна тотема си и да му нанеса смъртоносен удар в замяна.

— Кога смятате да нападнете Санкшън, господарке? — попита магьосникът.

— Когато бъда готова — изръмжа драконесата. — А сега напусни.

Даламар се поклони ниско.

— Господарката няма да забрави своето обещание… да възвърне душата в тялото ми. Бих могъл да ви бъда много по-полезен в своята цялост.

Малис махна с лапа.

— Никога не забравям обещанията си. Сега се махай.

Тя затвори очи и отпусна масивната си глава на пода.

Даламар не се лъжеше лесно. Въпреки че си придаваше безгрижен вид, драконесата бе разтърсена до дъното на душата си. Може и да се преструваше, че спи, ала вътре в нея огньовете на яростта горяха ярко и нагорещено.

Удовлетворен, че е постигнал всичко, което можеше — поне тук, — магьосникът се обърна и си тръгна.