![Детето на нощта [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/7/0/deteto-na-noshchta-bg-download.jpg)
Детето на нощта [bg]
- Автор: Баркли Джеймс
- Серия: Хрониките на гарваните #3
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9545859489
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Детето на нощта [bg]». Краткое содержание книги:
Но графът нямаше къде да се дене. Дори още не му се мислеше за разразилия се по кейовете ужас. Привиждаше му се, че в проливния дъжд и неспирния грохот на гръмотевиците е застанал насред ада.
Пръстен от огън се бе сключил около Площада на столетието, от рушащите се стени отекваха писъци и стонове. Конят на графа лежеше мъртъв в краката му, едната му ръка беше счупена, окървавеното му лице тъмнееше. Съзнаваше, че пожарите са твърде много, и бе заповядал да съборят още няколко сгради с надеждата пламъците да не стигнат на север чак до замъка.
Накъдето и да погледнеше, жителите на неговия град се тът- реха като призраци и изцъклено зяпаха съсипията. Войници и магове от Школите нахлуха в града и за по-малко от час го превърнаха в обгорена пустош.
Прав беше Дарик - имаше защо да се бои от Закрилниците. Жалко че генералът не бе подбрал още по-силни думи за предупреждението. Те не принадлежаха на човешкия род. Демоните, властващи над душите им, вдъхваха безгранична свире- пост. А маговете с тях бяха още по-гнусни изчадия. Душите им си бяха в телата, но нали ги видя с очите си какво опустошение причиниха в името на магията. Толкова невинни умряха смразени или изпепелени, с шурнала от очите и ушите им кръв. Видя ги да подпалват цели здания само за да подплашат вражеските коне, видя как поразяват всичко живо с гъст облак от късчета лед, видя огън да вали от небето и хора да горят в агония.
- Защо тук? Защо в моя град?
Мечът падна от отмалелите пръсти на графа и той седна насред площада. Пожела си нощта да не свърши никога, за да не съзре пепелищата на дневна светлина.
Как дръзнаха да си позволят такова опустошение? Що за наглост им бе внушила, че неговата земя може да стане бойно поле за ежбите им? Опря чело на дланта си и заплака, загубил желание да живее, смазан от унижението.
Поне знаеше кого да вини.
С магия започна всяко зло в Балея, магия бе причината за битката, отнела му всичко, за което се бе трудил цял живот. Но щеше да има възмездие. Не днес, не и утре, но непременно щеше да има възмездие. И онези, които носеха магията, щяха с мъки да платят за всичко сторено с такава лекота и презрение.
Дали пък отрепката Селик и Черните криле нямаше да се окажат прави? Прекалено дълго онези от Школите си виреха носовете, време беше да ги хвърлят от натруфените им кули.
Седнал в калта под зловещия дъжд в своя догарящ град, граф Арлън се закле, че той ще нанесе първия удар.
27
Дарик и Дензър наложиха волята си на екипажа, след като магът се спусна към палубата на „Слънцето на Калеюс“, понесъл тежкия бивш пълководец. За щастие полетът беше кратък.
Представиха се за първите дордоверци, които трябва да се качат на борда, и лесно стигнаха до рулевата палуба. Дарик едва не помоли за извинение, когато опря меча си в шията на капитана и настоя да заповяда на моряците да влязат в трюма. През цялото време Дензър стоеше зад него и между дланите му се виждаше зачатък на заклинанието Огнени кълба, за да бъде искането им далеч по-убедително.
След като спуснаха за малко подвижното мостче и Гарваните се качиха заедно със Закрилниците, пуснаха екипажа от трюма и елфите се подготвиха за отплаване, но мърмореха навъсено.
Настаниха Незнайния и Троун в отделни каюти, а останалите Гарвани, Дарик и Ренерей седнаха около масата на капитана. На този кестеняв, висок и мускулест елф на име Джевин му бе необходимо немалко време да обмисли чутото от тях.
Всъщност изслуша охотно единствено Ренерей и двамата набързо размениха множество думи на елфическо наречие, което според Хирад дори Илкар не разбираше. Това само засили симпатията на варварина към елфидата, която спаси Аеб и Троун. Тя беше сериозна и решителна, дори присъствието ѝ и няколко пестеливи, но явно казани на място думи стигнаха, за да не роптаят моряците.
- Значи тези нелепи промени във времето се дължат на едно-единствено момиче? - промълви накрая Джевин, изпънал показалец.
- Да - потвърди Дензър.
- И казвате, че Ал-Дречар са я приели?
- Да.
- Тогава защо елфите не я закрилят? Тя е неоценимо важна!
- Закрилят я - възрази Ренерей. - Но нашата Гилдия е малобройна, потърсихме подкрепа. Ериан се нуждаеше от Дензър и другите Гарвани. Осигурихме си и помощта на Закрилници срещу дордоверците.