Смъртта на царете [bg]

— Помислих… че най-вече ти би искал да видиш Първородните отново събрани и силни.

— Като трибун имам властта да събера войници за тебе. Ще пратя хора из страната. Кълна се, че ще възстановим Първородните. Дължа на Марий толкова, колкото и ти, дори повече.

Брут се взря в очите му; претегляше думите му. После попита със скован от напрежение глас:

— Ще събираш свой собствен легион, нали? Ще искаш ли в списъците да фигурира ново име?

Юлий се поколеба. Рений се изкашля — готвеше се да проговори: Навикът от годините послушание ги накара да го изчакат. Той погледна Юлий в очите.

— Лоялността се среща много рядко, момче, но Брут рискува живота си за тебе, когато накара да възстановят Първородните в списъците на сената. Хора като Катон сега са против него, а той го направи заради тебе. Няма конфликт. Първородните са твоят легион. Нима не виждаш? Твоите хора могат да се закълнат да служат пред друг командир и пак да бъдат твои хора.

Юлий ги погледна — сякаш хвърляше поглед назад, към детството си — и нерешително поклати глава.

— Не може да има двама командири.

Брут се втренчи в него.

— Да не би да искаш да положа клетва пред тебе? Да ти предам командването?

— Как иначе можеш да си моят меч, Брут? Но не мога да те моля да се откажеш от ранга, за който винаги си мечтал; твърде много ще е.

И стисна леко ръката му.

— Не — отвърна Брут, внезапно взел решение. — Не е твърде много. Между нас има и по-отдавнашни клетви и винаги съм се клел, че ще дойда при тебе, когато ме призовеш. Призоваваш ли ме сега?

Юлий си пое дълъг, бавен дъх — преценяваше приятеля си — и усети как сърцето му внезапно започва да бие по-силно.

— Призовавам те — отвърна той тихо.

Брут го погледна право в очите.

— Тогава ще положа клетва заедно с твоите Вълци и ще започнем този ден, като възродим Първородните.