Политичестки ред и политически упадък [bg]

Миннодобивният бум от XVIII в. вече постепенно затихва, когато през 1810 г. започва Мексиканската война за независимост. В следващата глава подробно разказвам как тя започва като социална революция под водачеството на двама свещеници с техните армии от обеднели последователи и продължава с много бурни перипетии чак до средата на 20 – те години на XIX в., унищожавайки мексиканската минна индустрия, основния източник на продукти за износ. Последствието от този катаклизъм е изключителната политическа нестабилност на Мексико с нейните шест военни преврата, които качват на власт поредица от каудильоси през следващите четирийсет години.

За разлика от САЩ, където революцията прекъсва икономическия растеж само за кратко, икономиката на Мексико не се възстановява до поемането на властта от Порфирио Диас. Той управлява страната в продължение на трийсет и пет години (1876 – 1911) под формата на т.нар. диктатура Порфириато. Наследявайки страна, която е в несъстоятелност от десетилетия на конфликти и нисък растеж, той се нуждае от икономически съюзници. Получава ги, като създава банков сектор, в който малък брой свързани с управлението банки успяват да натрупат големи парични средства. Това осигурява на управлението достъп до ресурси, които използва за потискане на беззаконието и за гарантиране на политическа стабилност. През последвалия период на изключителен икономически растеж Мексико успява да настигне отчасти както Северна Америка, така и по – либерални държави като Аржентина. Диас обаче не изгражда отворен или либерален икономически ред, а по – скоро система, която днес бихме нарекли кланов капитализъм. Тя напомня до известна степен старата система на меркантилизма, но под контрола на местния елит, а не на испанската корона и по никакъв начин не предлага икономически или политически възможности на по – голямата част от мексиканското население. Последвалото социално напрежение води до избухването на Мексиканската революция, довела през 1911 до свалянето на Диас от власт и продължила до 1916 г. Страната не се стабилизира до възхода на Институционната революционна партия през 40 – те години на миналия век, което означава, че икономическият растеж е в застой или дори в регрес в продължение на цяло поколение.

Институционната революционна партия запазва доминиращата си роля в мексиканската политика до 2000 г., когато губи президентството от Висенте Фокс, кандидат на нейния съперник Партията на националното действие. 50 – те и особено 60 – те години на миналия век са години на интензивен икономически растеж, когато Мексико отново започва да затваря пропастта със Съединените щати. Но фундаменталният проблем на класовото неравенство остава нерешен. Институционната революционна партия може да се похвали с някои значителни постижения: мащабната поземлена реформа през 30 – те години на миналия век, която раздробява големите мексикански хасиенди и създава силно усещане за национална идентичност, продължавайки революционното възраждане на предколумбови национални символи. Но стабилността се постига чрез клиентелистко разпределение на държавни ресурси между облагодетелствани политически групи, което спъва конкуренцията и възпрепятства развитието на конкурентен частен сектор. И макар мексиканската икономика значително да е либерализирана (особено след договарянето на Северноамериканското споразумение за свободна търговия през 1994 г.), тя продължава да е контролирана от големи олигополни и неомеркантилистки ограничения върху търговията. След дванайсетгодишно отсъствие Институционната революционна партия се завръща в Лос Пинос [резиденцията на президента) през 2012 г. с надеждата този път да се ангажира с програма за сериозни структурни реформи, включително с либерализацията на ключовия енергиен сектор.