Политичестки ред и политически упадък [bg]
- Автор: Фукуяма Франсис
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 9786191529520
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Публицистика
Электронная книга - «Политичестки ред и политически упадък [bg]». Краткое содержание книги:
Идеите играят голяма роля за развитието на институциите. През първите векове на колониално управление няма испански Хобс или Лок, които да кажат на заселниците, че притежават естествени и универсални човешки права. Вместо тях те притежават партикуларистки феодални привилегии, които са наследили или закупили. Така че за разлика от английските заселници в Северна Америка е много По – логично креолското население в Латинска Америка да настоява за закрила на своите привилегии, отколкото на своите права.
Джеймс Махони посочва, че внесените от Испания идеи започват да се променят по времето на либералната Бурбонска фаза на империята от около 1600 г. Последица от извършваните на полуострова реформи през 50 – те години на XVII в. е кралската забрана върху продажбата на длъжности в административните съдилища, голяма част от които е в ръцете на креоли, и попълването им с професионални служители от Европа чрез назначения вместо с подкупи. Заетата от Франция интендантска система е приложена в колониите, където назначени според професионалната си компетентност делегати изместват корумпираните corregidores[49] и alcaldes mayores[50]. Търговията е либерализирана с Указа за свободната търговия на Карлос III, който премахва ограниченията за износ само в определени пристанища и узаконява пряката търговия със Северна Америка. Полагат се усилия за подкопаване на властта на търговските монополи в Перу и Мексико, както и за предоставяне на повече възможности на нови участници да се конкурират в рамките на икономическата система.
Тези нови институции оказват решаващо въздействие. Гравитационният център на империята започва да се измества от старите центрове в Перу и Мексико към умерените, по – рядко населени райони в по – южните Аржентина и Чили. Аржентина, която до този момент е част от Вицекралство Перу, през 1676 г. става самостоятелно вицекралство. Населението на пристанищния град Буенос Айрес[51] нараства до петдесет хиляди жители през 1800 г. Търговията значително се разширява с превъзмогването на меркантилизма; от 1682 до 1696 г. износът за Испания се увеличава десетократно. В резултат на растящия просперитет емигрантите от Европа предпочитат тези нови области и изграждат социални групи, които се различават от стария елит на креолски земевладелци и търговци. Новите имигранти споделят по – либерални идеи и подготвят политическата сцена за ожесточените консервативно – либерални конфликти, които ще доминират в политиката на Латинска Америка след отвоюване на независимостта.
Идеите за равенството след Американската и Френската революция отново изиграват съществена роля и правят робството все по – неприемливо от морална гледна точка. Макар Американската революция да не оказва пряко въздействие върху институцията на робството в американските колонии, тя е пример за заселническите населения в Новия свят, че и те могат да се освободят от опекунството на Европа, допринася за банкрутирането на Франция и подготвя почвата за събитията през 1789 г. Френската революция има незабавен и пряк ефект върху голямата робовладелска колония Санто Доминго, където през 1791 г. избухва робско въстание под водачеството на Франсоа Доминик Тусен Лувертюр и продължава до извоюването на пълна независимост под управлението на роби през 1804 г. в новата държава Хаити. Британският парламент преустановява търговията с роби през 1807 г., а през следващите десетилетия британският флот е изпратен да налага спазването на забраната на търговията с роби по африканското крайбрежие. Съществена роля изиграват и религиозни идеи като тези на Уилям Уилбърфорс, който под влиянието на евангелското протестантство основава Обществото за премахване на търговията с роби. В британските колонии робството е отменено едва с приемането на Закона за премахване на робството през 1833 г. В Съединените щати то се запазва до приемането на Тринайсетата поправка през 1865 г., в Куба – до 1886 г., а в Бразилия – до 1888 г.
Латинска Америка се ражда с вроден дефект. Испанците и португалците налагат в Новия свят собствените си авторитарни и меркантилни институции в защита на икономическите възможности, които откриват. По този начин те възпроизвеждат класовата структура, която съществува на Иберийския полуостров, както и политическата система, при която авторитарната държава е частично завладяна от местните елити, вследствие на което тя не успява да ги контролира. Тази структура обаче се различава по един съществен признак от съществуващата в Европа, тъй като в много латиноамерикански страни икономическата класа съчетава расови и етнически разделения, които са далеч по – трудни за преодоляване.