Политичестки ред и политически упадък [bg]
- Автор: Фукуяма Франсис
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 9786191529520
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Публицистика
Электронная книга - «Политичестки ред и политически упадък [bg]». Краткое содержание книги:
При тези обстоятелства приходите от Новия свят под формата на износ на злато и сребро са от решаващо значение. Но испанското правителство въвежда строги правила, които ограничават икономическия обмен чрез системата на меркантилизма, поради погрешното убеждение, че така ще увеличи своите приходи от колониите. Износът от Новия свят пристига само в едно пристанище в Испания, стоките трябва да пътуват с испански кораби, а на колониите не е позволено да се конкурират с испанските производители на промишлени стоки. Адам Смит изтъква в „Богатството на народите“, че меркантилизмът поражда огромна неефективност и е изключително вреден за икономическия растеж. Това поражда също така съществени политически последствия: достъпът до пазарите и правото да се правят продуктивни икономически инвестиции са ограничени до физически лица или корпорации, покровителствани от държавата, което означава, че пътят към забогатяването се определя от държавата и от придобиването на политическо влияние. Това води до утвърждаването на рентиерски вместо на предприемачески манталитет, при който се изразходва енергия в преследването на политически облаги вместо за предприемането на нови инициативи, които създават благосъстояние. Земевладелската и търговската класа, които възникват в такава система, забогатяват благодарение на политическото покровителство от страна на държавата.
Формалната структура на испанското управление в Новия свят е авторитарната система под управлението на Съвета на Индиите (Real у Supremo Consejo de las Indias)[45]. Съветът и Търговската камара (Casa de Contratacion) се занимават с икономическите проблеми, пишат закони и издават автократични декрети, които наброяват близо четиристотин хиляди през 1600 г. Тези изпълнителни агенции са балансирани от паралелната система на аудиенциите (audiencias), или административни съдилища, ръководени от адвокати или съдии, на които е забранено да се женят за местни жени или по друг начин да участват в регионалната политика. Тази структура се разпада в течение на XVI XVII в. под натиска на фискални ограничения и съпротивата от страна на креолите, които предявяват все по – настоятелни искания за участие в политическия живот.
Независимо от стремежа си да формира институциите в Новия свят испанската държава не разполага с ресурсите и властта да наложи волята си в своите колонии. Този проблем кристализира в поговорката Obedezcase, pero no se cumpla (Подчинявай се, но не изпълнявай). Отвоюването[46] на Иберийския полуостров от маврите е осъществено не от една модернизирана държава, а по – скоро от наемни войници срещу договор с краля и много от тях като Кортес и Писаро са квазинезависими служители. Испанската корона полага усилия почти през целия XVII в. да ги постави под своя контрол чрез институции като енкомиендата, които позволяват на заселниците да контролират хората, но не и териториите. В този момент самата държава на полуострова в Европа е отслабена поради растящите дългове за водене на европейски и средиземноморски войни. Раздаването на постове срещу подкупи в Испания постепенно се прехвърля в колониите в Новия свят, поради което властта преминава в ръцете на местните елити. Regimientos[47] и cabildos[48], институции на местната власт, чиито служители допреди това са избирани, от 1600 г. се продават от короната като наследствени имоти. По този начин институционализирането на държавата поема в обратна посока – от модерна бюрократична система към патримониална.