Произход на политическия ред [bg]
- Автор: Фукуяма Франсис
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 9786191526932
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Публицистика
Электронная книга - «Произход на политическия ред [bg]». Краткое содержание книги:
Социалните историци и антрополози на XX в. постоянно изместват назад във времето датата на прехода от статус към договор. Вече коментирах възгледа на Хайнал, че европейският модел датира от XV и XVI в. В проучването си върху произхода на английския индивидуализъм Алън Макфарлън посочва, че правото на човек да отчуждава свободно своята собственост приживе и да лиши децата си от наследство в своето завещание е утвърдено в английското общо право още в началото на XVI в. Това е от съществено значение, тъй като в така наречените от него „селски общества" характерни за Източна Европа и за голяма част от останалия свят, родствените задължения налагат строги ограничения на правото на земевладелците да продават земята си. Това, което той нарича селска общност, се характеризира с разширени семейства, в които имотните права са колективни или обвързани в сложна система на взаимозависимости между различните роднини. В такива общества селяните са обвързани със земята, която обработват, и чрез множество неикономически фактори, като например обстоятелството, че предците им са погребани в нея.
Но Макфарлън отбелязва, че правото на въвод или безусловното право на собственост на земя е широко разпространено в Англия още поне отпреди три века. Едно проучване на прехвърляне на земя в английски район в края на XV в. показва, че семейството на собственика получа само 15% приживе и 10% след смъртта му. Но още по–назад в края на XII и началото на XIII в. английските вилани [наематели, правно обвързани със своите земи) купуват, продават и отдават под наем имоти без разрешението на своите господари.
Важен критерий за упадъка на сложните родствени структури е законното право на жените да притежават и да се разпореждат с имоти. В агнатичните общества жените постигат правна самоличност само по силата на брак със или майчинство на мъж от родословието. И макар че вдовиците и неомъжените дъщери могат да имат известни права на наследство, обикновено се изисква те да запазват собствеността на рода в рамките на агнатичната линия. И все пак англичанките имат право да притежават и да се разпореждат свободно с имущество и да го продават на частни лица извън семейството от един момент малко след нормандското нашествие през 1066 г. Всъщност не по–късно от XIII в. те не само могат да притежават собствена земя и движимо имущество, но също така могат да съдят и да бъдат съдени, както и да правят завещания и да сключват договори без разрешението на попечител мъж. Предоставянето на такива права в едно патрилинейно общество би имало ефекта на подкопаване на способността на рода да контролира имотите и по този начин би подкопало социалната система като цяло. Следователно способността на жените да притежават и завещават имоти е показател за разпада на племенната организация и предполага, че на този ранен етап стриктната патрилинейност вече е изчезнала.
Един от най–впечатляващите показатели за ранния английски индивидуализъм, споменат от Макфарлън, е появата на „договори за издръжка" между децата и техните родители още през XIII в. Племенните общества, организирани около групи, които произхождат от общ прародител, почитат този прародител. Голяма част от конфуцианския морал е изграден около задълженията на децата, особено на синовете, да се грижат за родителите си. Конфуцианските моралисти постулират, че хората имат по–силни задължения към родителите си, отколкото към собствените си деца, и китайското законодателство наказва сурово деца, които се държат по несиновен начин.