Произход на политическия ред [bg]

Ясно е, че всички съставни народи, чиито потомци са съвременните европейци, някога са били организирани племенно. Техните форми на родство, закони, обичаи и религиозни практики са документирани до такава степен, че са проучени от великите исторически антрополози на XIX в. Нюма Дени Фюстел дьо Куланж, Хенри Мейн, Фредерик Полак, Фредерик Мейтланд и Пол Виноградоф. Всички те са компаративисти с обширни познания за различни култури и всички са впечатлени от сходствата в агнатичната родствена организация на толкова отдалечени общества като индуси, гърци и германци.

Всички исторически антрополози през XIX в. са убедени, че родствените структури еволюират с течение на времето и че е налице общ модел на развитие в човешките общества от големите корпоративни родствени групи до по–малките семейства, основани на доброволния съюз между отделни мъже и жени. Според прочутата концепция на Хенри Мейн модернизацията е свързана с преход „от обществено положение към договор". Това означава, че ранните общества приписват статус на отделните индивиди, уточнявайки всичко – от брачни партньори, през професия до религиозни убеждения. За разлика от тях в модерните общества хората могат свободно да се договарят помежду си да установят различни видове социални взаимоотношения, най–важно от които е брачният договор. Мейн обаче няма динамична теория за това как и кога настъпва преходът от статус към договор.

Всъщност има много недоразумения по отношение и на датирането на настъпилата промяна в европейските родствени модели, и на причините за нея. Мнозина са убедени, че подобно на други народи по света европейците живеят в племена или в големи разширени семейни групи чак до Индустриалната революция, когато в резултат на машинното производство и необходимостта от социална мобилност те се разпадат. От тази гледна точка икономическите промени, които свързваме с индустриализацията, и появата на малки нуклеарни семейства са част от един и същи процес.

Това мнение най–вероятно произхожда от ранната теория на модернизацията. В „Манифест на комунистическата партия" Карл Маркс говори за буржоазното семейство и как буржоазията „смъкна трогателно–сантименталното було на семейните отношения и ги сведе до чисто парични отношения"[90]. Възходът на буржоазията от своя страна е движен от промени в технологиите и начина на производство. Макс Вебер предполага наличието на рязък прелом между традиционното и модерното общество. Традиционните общества се характеризират с обширни родствени връзки, ограничения върху пазарните трансакции поради религиозни или родствени ограничения, отсъствие на индивидуална социална мобилност и наличие на неформални социални норми, вкоренени в традицията, религията и харизматичното управление. За разлика от тях съвременните общества са индивидуалистични, егалитарни, меритократично и пазарно ориентирани, мобилни и структурирани съобразно рационално–правни форми на власт. Вебер твърди, че всички тези характеристики са взаимосвързани: невъзможно е да се създаде ефективна пазарна икономика в общество, в което свещеници определят цените или имуществото е обвързано с родствени задължения. Той е убеден, че този вид рационална модерност възниква единствено на Запад и свързва прехода към модерността с поредица от събития през XVI и XVII в. по времето на протестантската Реформация и Просвещението. Следователно марксистите възприемат възхода на индивидуализма и нуклеарното семейство като резултат от икономическите промени, докато веберианците считат протестантството за техен основен двигател. Така или иначе и в единия, и в другия случай промяната е настъпила преди не повече от няколкостотин години.