Буденброкови. Упадъкът на едно семейство

Тони от своя страна също го поздрави много живо, притегли един стол до неговия и двамата забъбриха за седмиците, прекарани в Мюнхен. Разговорът потече безпрепятствено и консулшата го следеше, като кимаше снизходително и насърчително на господин Перманедер, превеждаше си един или друг от неговите изрази на книжовен немски език и после всеки път се облягаше назад на дивана, доволна, че го е разбрала...

Господин Перманедер трябваше да обясни и на госпожа Антония причината за пътуването си, но явно придаде толкова малко значение на своята „търговийка“ с пивоварната, та почти изглеждаше, че всъщност не е имал никаква работа в града. В замяна на това той се осведоми с голям интерес както за другата дъщеря, така и за синовете на консулшата и изказа гласно съжалението си, че Клара и Кристиан отсъствуваха, тъй като отдавна имал желание да се запознае с „целокупната фамилия“...

Отговори съвсем неопределено на въпроса колко време ще престои в града, но когато консулшата каза: „Очаквам всеки миг синът ми да дойде за закуска. Господин Перманедер, ще ни доставите ли удоволствието да хапнете заедно с нас резен хляб с масло?“ — той прие с голяма готовност поканата, преди още тя да беше изречена докрай, сякаш я бе очаквал.

Консулът дойде. Той бе заварил празна стаята за закуска и се яви в работната си престилка — припрян, преуморен и претрупан с работа, — за да подкани другите да седнат и закусят набърже. Но щом зърна причудливата фигура на госта с необикновените висулки по часовниковата верижка, лоденовата връхна дреха и брадицата от дива коза върху хармониума, той дигна внимателно глава, а когато му назоваха името, което твърде често беше чувал от устата на госпожа Антония, хвърли бърз поглед към сестра си и поздрави господин Перманедер с най-подкупваща любезност. Изобщо не седна, а веднага слязоха в мецанина, гдето мамзел Юнгман беше сложила масата и самоварът вече шумеше — истински руски самовар, подарък от пастор Тибуртиус и съпругата му.

— Това ви улеснява — каза господин Перманедер, като седна и обгърна с един поглед богатия избор от студени закуски върху масата.

Сегиз-тогиз, поне в множествено число, той с най-невинно изражение на лицето заговаряше домакините във второ лице.

— Не е като онази от вашата придворна пивоварна, господин Перманедер, но все пак се пие по-приятно от нашата местна бира.

И консулът му наля от пенливата кафява бира „Портер“, която той самият обикновено пиеше по това време.

— Благодаря, комшу! — каза господин Перманедер, като дъвчеше, и не забеляза ужасения поглед, който му хвърли мамзел Юнгман.

Бирата „Портер“ обаче той пиеше така сдържано, че консулшата поръча да донесат бутилка червено вино; сега той явно се разведри и отново забъбри с госпожа Грюнлих, Поради големия си корем седеше доста далече от масата, държеше нозете си широко разкрачени и обикновено спускаше едната от късите си ръце с тлъсти бели пръсти право надолу, отвесно на облегалката; дебелата си глава с тюленови мустаци навеждаше малко встрани с изражение на кисело доволство, премигваше чистосърдечно с очи и слушаше думите и отговорите на Тони.