За духа на законите
- Автор: дьо Монтескьо Шарл
- Год: 1984
- Язык: болгарский
- Год: Наука и изкуство
- Переводчик: Тодор Чакъров
- Жанр: Политика
Электронная книга - «За духа на законите». Краткое содержание книги:
Традициите, обичаите, които са повлияни от климата, от мястото, където живее нацията формират духа на един народ, неговата култура. Съответно духът се излива и в закона. Законът има дух, който отразява желанията на нацията и този дух е противопоставен на буквата на закона. Законът е изкуствен (направен е от хора, които могат да грешат). Следователно законът подлежи на поправки. Няма и не може да има вечен закон. Така Монтескьо обосновава основния дух на една държава. По този начин може да се тълкува понятието дух в заглавието на неговия труд.
Съществуват два типа закони: природни и такива, които произтичат от разума (Законът е човешкият разум, Мотескьо). Ако законът е добър се подчиняваме, а ако ли не го променяме.
Монтескьо прекарва почти двадесет години в проучвания и писане на За духа на законите, която обхваща широк кръг от теми в политиката, правото, социологията и антропологията и включва повече от 3000 цитата. В този политически трактат Монтескьо застъпва конституционализма и разделението на властите, както и премахването на робството, опазването на гражданските свободи и върховенството на закона, както и идеята, че политическите и правни институции следва да отразяват социалните и географски особености на всяка конкретна общност.
СЪДЪРЖАНИЕ
ДОКТРИНАТА НА МОНТЕСКЬО — АКАД. ЯРОСЛАВ РАДЕВ 7
ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ 47
РАЗСЪЖДЕНИЯ ЗА ВЕЛИЧИЕТО И УПАДЪКА НА РИМЛЯНИТЕ 825
ОПИТ ВЪРХУ ВКУСА 963
БЕЛЕЖКИ КЪМ „ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ“ 993
Глава VII
За атиняните и лакедемонците
Атиняните, продължава същият този благородник, са били народ, сходен в известен смисъл с нашия. Той е внасял чувство на веселие в работата; нотката на шеговитост в съда му се е нравела толкова, колкото в театъра. Живостта, с която е обсъждал делата, той е проявявал и при изпълнението на тия дела. Характерът на лакедемонците е бил важен, сериозен, сух, мълчалив. От атиняните е можело да се изтръгне толкова важност, колкото от лакедемонците развлекателност.
Глава VIII
Последствията от чувството за общителност
Колкото повече народите общуват, толкова по-лесно те променят своите обичаи, тъй като всеки от тях става предмет на наблюдение от другия; по-добре се виждат особеностите на отделните лица. Климатът, който предизвиква у народа нуждата от общуване, предизвиква у него също така и нуждата от промени; и това, което извиква у народа нуждата от промени, формира и неговия вкус.
Приятелството с жените уврежда нравите и формира вкуса; желанието да се харесаш повече от другите довежда до гиздене; а желанието да се харесаш повече, отколкото можеш довежда до някаква мода. Модите са нещо много важно; колкото по-суетен става човешкият ум, толкова повече се увеличават страстите на търговията.
Глава IX
За тщеславието и гордостта на народа
Тщеславието е толкова полезна пружина за управлението, колкото гордостта е вредна за него. Достатъчно е само да си представим, от една страна, безбройните блага, които произтичат от тщеславието; оттук идват разкошът, промишлеността, изкуствата, модите, любезността, вкусът; и достатъчно е да си представим, от друга страна, безкрайните злини, които поражда гордостта на някои народи — мързел, бедност, изоставяне на всичко, разрушаване на народи, които случаят е поставил под тяхна власт, и дори разрушаване на собствената нация. Леността е последица от гордостта, трудът — от тщеславието; гордостта кара испанеца да не работи; тщеславието предизвиква французина да работи по-добре от другите.
Всеки ленив народ си придава важност; защото тези, които не работят, се смятат за по-висши от онези, които работят.
Изучете всички народи и ще видите, че у повечето от тях важността, гордостта и леността вървят ръка за ръка.
Народите на Ахим са горди и лениви; тези, които нямат роби, наемат роб макар само за да направи сто крачки и пренесе две пинти ориз; те смятат за срамно да направят това сами.
На много места по света хората си оставят дълги нокти само за да покажат, че не работят.
Индийските жени смятат за срамно да се учат да четат; това, казват те, е работа на робите, които пеят химни в нагодите. В една каста те не предат; в друга плетат само кошници и рогозки; и даже не могат да чукат ориз; в трета не трябва да ходят за вода. Гордостта тук е установила свои правила и е накарала хората да ги следват. Не е необходимо да се говори за това, че нравствените качества имат различни действия в зависимост от други качества, с които са свързани; така гордостта, съединена с амбицията, с големите идеи и т. н., е оставила у римляните последици, които са известни на всеки.
Глава X
За характера на испанците и китайците
Различните характери на народите са смесица от добродетели и пороци, от добри и лоши качества. Има щастливи смешения, които дават като резултат много добрини, често неподозирани; но има и такива, които водят до големи злини, също така неподозирани.
Честността на испанците се е славела във всички времена. Жустен говори за верността, с която те съхраняват благата; те често жертвуват живота си, за да ги запазят в тайна. Тази вярност, която имат от стари времена, те пазят и днес. Всички народи, които търгуват с Кадикс, доверяват състоянието си на испанците; и никога не са се разкайвали. Но това чудесно качество, съединено с тяхната леност, образува една смес, която има за тях вредни последици; народите на Европа въртят пред очите им цялата търговия на тяхната монархия.
Характерът на китайците е друга смес, противоположна на характера на испанците. Техният несигурен живот ги подтиква към изумително трудолюбие, ражда у тях прекомерна жажда за печелене, че никой народ, който търгува с тях, не може да им се довери. Тази тяхна общоизвестна нечестност им е запазила търговията с Япония; никой европейски търговец не се е осмелявал да предприеме търговия от тяхно име, независимо че техните северни крайморски провинции предлагат големи удобства за това.
Глава XI
Размишление