Сблъсък на крале [A Clash of Kings - bg]

„Мирцела — помисли той. — Е, значи това яйце се измъти. Да видим сега какъв е цветът на пиленцето.“

— Чак като чувал овес едва ли. Мирцела е принцеса. И бих казал, че е родена точно за това. Или се каниш да я омъжиш за Томен?

Ръката й замахна, изби чашата от ръката му и я плисна на пода.

— Брат или не, само за това би трябвало да наредя езика да ти изтръгнат. Аз съм регентът на Джофри, не ти, и аз казвам, че Мирцела няма да бъде пратена на онзи дорнец така, както мен ме пратиха на Робърт Баратеон.

Тирион изтърси капките вино от пръстите си и въздъхна.

— Защо не? В Дорн тя ще бъде в много по-голяма безопасност, отколкото тук.

— Ти наистина ли си пълен невежа, или просто си извратен? Знаеш не по-зле от мен, че Мартелови нямат основания да ни обичат.

— Мартелови имат всички основания да ни мразят. Въпреки това очаквам да се съгласят. Омразата на принц Доран към дома Ланистър датира от цяло поколение, но дорнците враждуват с Бурен край и Планински рай от хиляда години, а Ренли е приел съюза на Дорн като нещо подразбиращо се. Мирцела е на девет години, Тристан Мартел — на единадесет. Предложил съм да се венчаят, когато тя навърши четиринадесет. Дотогава тя ще бъде почетен гост в Слънчевото копие под закрилата на принц Доран.

— Заложничка — каза със стиснати устни Церсей.

— Почетна гостенка — настоя Тирион. — И подозирам, че ще се отнасят с нея много по-вежливо, отколкото Джофри със Санса Старк. Наумил съм да изпратя с нея сир Арис Оукхарт. С един рицар от Кралската гвардия като неин заклет щит никой няма да забравя коя е тя всъщност.

— Голяма полза, че сир Арис ще отиде с нея, ако Доран Мартел реши, че смъртта на дъщеря ми ще измие тази на сестра му.

— Мартел е човек с чест и няма да посегне на едно деветгодишно момиченце, особено ако е толкова сладко и невинно като Мирцела. Докато той я държи, ще има основания да разчита на верността ни, а условията са твърде щедри, за да откаже. Предложил съм му също така убиеца на сестра му, място в съвета, няколко замъка край Блатата…

— Твърде много. — Церсей закрачи из стаята, неспокойна като лъвица, полите й се вихреха около бедрата. — Твърде много си предложил и при това без съгласието ми.

— Става дума за принца на Дорн все пак. Ако бях предложил по-малко, щеше да се изплюе в лицето ми.

— Твърде много е! — настоя Церсей ядно.

— А ти какво щеше да му предложиш, цепката между краката си ли?

Този път успя да види плесника. Главата му се отплесна на една страна и вратът му изпука.

— Мила, мила сестричке — каза той, — обещавам ти, това посягане ти е последното.