Като пепел във вихъра
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Зонимир Панчевски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Като пепел във вихъра». Краткое содержание книги:
Алена забеляза, че мъжът й си разтрива крака, тъй като от неудобното положение бе започнал да го боли. Посегна да вземе спящото дете от скута му, но Коул постави ръка върху нейната.
— Имаш много силен майчински инстинкт, Алена. Може би няколко деца ще ти се отразят добре?
Лицата им бяха съвсем близо. Погледът на Алена излъчваше топлота, когато попита тихо с дрезгав глас:
— Това някаква покана ли е, сър, или как да го разбирам?
Коул се облегна назад в креслото и я погледна изпитателно.
— А ако е покана? — отвърна той с въпрос.
Алена взе детето от скута му и се усмихна загадъчно.
— В такъв случай ще трябва да ти припомня нашето споразумение, мили мой.
През следващите дни Алена и Минди станаха неразделни. Момиченцето много умело имитираше голямата си приятелка. Строгото, но пълно с обич държание на Алена към нея явно й допадаше.
Един ден Алена откри под завивките на Минди няколко сухи магарешки бодила. Това й подсказа защо детето не обичаше да спи в стаята си. Когато поиска съвет от Коул, той предложи Минди просто да се премести в нова стая, чак в другия край на коридора. Малката прие толкова възторжено идеята, че усърдно помагаше на Алена при пренасянето.
— По-добре ли ще ти е да спиш тук? — попита Алена своята малка приятелка, докато застилаше леглото и разбухваше пухените възглавници.
Минди кимна незабавно, но все още не продумваше. Радостна усмивка премина през малкото й личице, но в очите й се четеше същият страх, сякаш се боеше, че лошият сън всеки момент може да се върне. Видът й прободе Алена в сърцето. Тя простря ръце към малката.
— О, Минди! Ние двете имаме еднаква съдба. Но аз при цялото си нещастие имах поне право на избор, докато ти нямаш никаква вина за твоето. — Тя сърдечно притисна малката към себе си.
Тази вечер Минди се изкъпа във ваната на Алена и послушно се остави да бъде сложена в леглото от по-голямата си приятелка. Тя внимателно слушаше, когато Алена коленичи на пода и каза една молитва преди сън. След това детето затвори очи. Алена се изправи и нежно го целуна по челото. Тя развълнувано наблюдаваше как лицето на малката се озари от щастлива усмивка.
ГЛАВА ТРИДЕСЕТ И ТРЕТА
Когато Коул си наумеше нещо, трудно можеше някой да го разколебае. Алена отдавна беше забелязала това.
Вече дни наред той недвусмислено я ухажваше и за Алена беше напълно ясно, че се опитва с всички средства да я склони да спи с него. Всъщност Коул не го и криеше. Но докато той не дадеше трайно доказателство, че я желае не поради някаква прищявка, а сериозно и искрено, Алена нямаше намерение да отстъпи пред неговата настойчивост. Само че колко ли време ще може да го държи далече от себе си? Трябваше да си признае, че по този въпрос не бе съвсем сигурна.
Коул навсякъде я представяше като своя жена. Веднъж той имаше делови срещи в Сейнт Антъни. Вечерта ходиха на театър и прекараха нощта у приятели на семейство Лейтимър, тъй като вече беше късно за връщане вкъщи. Алена нямаше друг избор, освен да спи с Коул в една стая на едно легло.
Коул се съблече и се изтегна на дивана. Пушеше пура и гледаше мълчаливо как тя бавно се събличаше под домашната си роба, за да не може той и за миг да зърне голотата й. Накрая тя се пъхна страхливо под общата завивка и легнала по гръб, се втренчи в тавана. Какво ли се върти сега в главата й, запита се Коул. Пред домакините тя прекрасно беше изиграла ролята на любяща съпруга. Всички бяха очаровани от нейната прелест и весел нрав. Коул не можеше да се сърди на приятелите си, че приемаха Алена като дар от небето в сравнение с Роберта. Тя наистина беше разкошна жена. Ако само знаеше как и най-малкото й докосване възбуждаше желанието му!
Вече в леглото, той обърна глава към Алена и прошепна:
— Достатъчно топло ли ти е?
Алена кимна.
— Да, благодаря. Как е кракът ти? Чувстваш ли още болки?
— Хм — неясно промърмори той в отговор. Остана да лежи мълчаливо, като издухваше дима от пурата си към тавана.
След пълния с разнообразни преживявания ден Алена заспа бързо. В съня си тя инстинктивно се притисна към топлото тяло на своя съпруг, докато нещо я погъделичка по ухото и един глас тихичко попита:
— Алена, спиш ли?
— Коул? — измърмори тя сънливо и се сгуши още по-близо до него.
Коул внимателно я обгърна с ръка и зарови лице в топлия аромат на косите й.
— Алена, ако не искаш да изгубя контрол, препоръчвам ти да се дръпнеш малко по-далеч от мен — прошепна той в ухото й.
Алена отвори широко очи. Моментално й стана ясно какво искаше да каже. Тя лежеше обърната към него и в съня си доверчиво беше пъхнала крака си между бедрата му. Огънят на твърдия му, изправен член я парна. Нямаше нужда от друго доказателство за верността на думите му.