Като цвят по течението
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Като цвят по течението». Краткое содержание книги:
Напоследък имаше чувството, че Потс вече не може да свърши нищо, ама нищичко както трябва по въпроса за оная блатарка. Нима не го беше изпратила на улицата, за да предизвика Гейдж във вечерта на увеселението? И какво направи Потс? Отнесе един здрав пердах — ето какво! Ами после, когато го накара да отиде до дома на заселника? Върна се продупчен от куршум, та сега лежеше в бърлогата си като грамаден болен морж. Слава богу, Фреди го беше закарал на скришно място, където можеше да го лекува лекар и където нямаше опасност да бъде открит от заселника. Но засега Потс й беше напълно безполезен.
Фрида се наведе напред и продължи, гневно намръщена:
— Откак доведох моите момичета по тия места, си докарвам добри парички и не ща разни проклети дребосъци като Майърс да ме псуват и да ми викат, че съм ги обрала. Може да ми прогони клиентите. Купих те от оня затворнически кораб, за да ми помогнеш на бизнеса, а не да ми разваляш рахатлъка. И ако до една година не ми донесеш двойно повече от парите, дето ги дадох за тебе, ще ги изкарам от собствената ти кожа, тъй да знаеш!
Мориса смръщи вежди и обърна гръб на разлютената си господарка, но недоволното й изражение се смени с изумление, когато зърна през вратата да влиза не друг, а самият Гейдж Торнтън. Изгаряше от любопитство да узнае какво е станало с Шимейн след раняването й, а едва ли можеше да намери по достоверен източник на информация от него. Надяваше се, че малката кучка е пипнала треска и е на път да пукне, както трябваше да стори още много отдавна.
Мисълта, че желанието й за мъст може най-после да се осъществи, възвърна самоувереността на Мориса. Тя погледна Гейдж с похотлива усмивка и подканящо поглади с ръка пищните си форми.
— Е, господарю, май че си размислил над предложението ми, а? Знаех си аз, че Шимейн бързичко ще те отегчи. — Като не получи никакъв отговор, Мориса сведе поглед и продължи: — Обаче, да си кажа правичката, не те очаквах още поне седмица-две. Чудя се какво ли е сторила, та да те накара да дойдеш толкова скоро. Трябва здравата да те е ядосала, а?
Фрида се облегна на стола си и огледа замислено високия, красив непознат. Не се случваше често мъж с подобна външност да търси услугите на проститутки. Такива като него обикновено задоволяваха нуждите си, без това да им струва и пукнат грош. Ярко начервените й устни се сгърчиха в изкривена усмивка.
— Голям хубавец си ти, господине — отбеляза тя, без да сваля очи от него. — Чини ми се, че ще трябва да си отварям очите на четири, щото моите момичета сигур ще се изпотрепят за тебе. Даа, хубавичък още си правя сметките, да не би някоя да ти вземе по-малко от онова, дето си го е изкарала.
Гейдж пренебрегна забележката й и втренчения й поглед и впери очи в Мориса.
— Търся Джейкъб Потс. Виждала ли си го?
Мориса сви рамене и съсредоточено започна да разглежда ноктите на ръката си.
— За какво може да ти е притрябвал Потс?
Прекрасно знаеш къде е негодникът и защо го търся, помисли си той, но на глас каза само:
— Бих искал да му задам няколко въпроса.
Проститутката го изгледа изпод вежди и се усмихна нагло.
— Не ми казвай, че блатарката пак се оплаква от Потс, та да те накара да я съжалиш. Как е тя, впрочем?
Гейдж не сваляше поглед от нея.
— Добре.
— Добре ли? — На лицето й за миг се изписа объркване. — Искаш да кажеш, че тя… тя не е… не тя те е изпратила да търсиш Потс?
— В действителност дойдох по своя воля, за да проверя как е Потс, след като го раних.
Мориса подскочи на стола си и сви устни в едно престорено изненадано „О!“. После попита със също толкова добре изиграно изумление:
— За какъв дявол е трябвало да стреляш по горкичкия Потс?
Гейдж обаче забеляза необичайното напрежение в тона й и вдигна насмешливо вежди.
— Кой ти каза, че съм стрелял по него?
Тя се намръщи. Тоя заселник въобще не беше глупак! Защо се бе издала толкова наивно?
— Ами… ти. Току-що го чух от собствената ти уста!
— Казах, че съм го ранил — поправи я той. — Изобщо не съм споменавал, че съм стрелял.
Мориса се извърна и учудено вдигна рамене.
— Че как иначе можеш да го раниш, ако не си стрелял по него?
Гейдж се усмихна студено.
— Един нож би ми свършил същата работа, пък и съм чувал, че Потс си пада по ножовете, както впрочем и ти. Може би вече знаеш, че той дойде в дома ми, за да убие Шимейн, и че аз го застрелях, докато се опитваше да избяга. Може би тъкмо ти си го изпратила. Иска ти се Шимейн да умре, нали, Мориса?