Повелителката на бурите

В този миг Касандра сякаш нахълта в съзнанието му, после се отдръпна. Ослепителна мълния проряза безоблачното небе, разнесе се ликуващ вик и потрошената изкуствена птица падна като камък, пръскайки огън, от който слугите се разбягаха с писъци. Една капка подпали роклята на някаква жена. Стоящият наблизо коняр я награби грубо и я хвърли в корито с мръсна вода. Жената изврещя от болка и яд, но пламъците изсъскаха и угаснаха. Аларт огледа горящите петна върху камъните на двора и творението, още потрепващо, докато го напускаха остатъците от отвратителното подобие на живот.

— Залейте всичко с достатъчно вода! — заповяда той.

Наложи се да изсипят три корита, за да изчезне и последното пламъче. Мократа жена се надигна сърдита, от дрехата й се стичаха струйки.

— Имаше късмет! — отсече Донал, без да слуша мърморенето й. — Това беше лепкав огън. Щеше да прогори плътта ти до костите и да те овъгли, ако не го изрежем с нож.

Аларт стъпка пружините, колелцата и фалшивата плът.

— Вземи това — обърна се към досетливия коняр, — но го вдигни с лопата, в никакъв случай не го докосвай с ръце! Зарови го в дълбока дупка.

Един от стражите се приближи, погледна и се изплю сърдито.

— Богове! Такава ли война ни чака? Кой демон прати това срещу нас?

— Господарят на Елхалин, който се стреми и да седне на трона в Тендара! — изсъска Донал, лицето му застина. — Ако сестра ми не можеше да насочва мълниите по своя воля, моят брат и приятел щеше да е купчина пепел!

Обърна се рязко, защото усети, че Дорилис се спускаше вихрено по стълбите. Касандра я следваше по-бавно, кракът още не й позволяваше да бяга. Момичето изтича и се вкопчи с все сила в Донал.