Песента на Сузана
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #6
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Песента на Сузана». Краткое содержание книги:
За да роди „мъничето“ си, майката-демон Мия обсебва тялото на Сузана Дийн и използва силата на Черната тринайсетица да се върне в Ню Йорк през лятото на 1999 година. Градът е непознат на Сузана… и ужасяващ за „ничията дъщеря“, с която тя споделя тялото и съзнанието си.
За да оцелее Кулата, трябва да бъде спасена Сузана и да се попречи на „Сомбра Корпорейшън“ да отнеме от Калвин Тауър празния парцел с розата.
Докато Джейк, отец Калахан и Ко се опитват да предпазят Сузана от смъртта, която я очаква в „Дикси Пиг“, с помощта на магията Роланд и Еди се пренасят в Мейн през лятото на 1977 година. Попадат в свят, който не само е реален, но и много опасен. Освен това там живее авторът на книгата „Сейлъмс Лот“, който е смаян от появата им, както те — от срещата с него…
— Защо?
— Ще стана вампир. Ще се превърна в негов роб. Негово перо може би. Негов придворен писател.
— На кого?
— На Властелина на паяците. Пурпурният крал, Заточеникът в Кулата.
— Господи, Роланд! — прошепна Еди. Целият трепереше. На какво се бяха натъкнали тук? Какво гнездо бяха разровили?
— Сай Кинг, Стив, на колко години беше — си ти?
— На седем. — Кратка пауза. — Напишках се. Не искам паяците да ме ухапят. Червените паяци. Ала тогава дойде ти, Еди, и аз бях избавен. — Той се усмихна лъчезарно, а страните му блестяха от сълзите по тях.
— В момента спиш ли, Стивън? — попита Стрелеца.
— Да.
— Заспи по-дълбоко тогава.
— Добре.
— Ще преброя до три. На три ще потънеш в най-дълбокия си сън.
— Добре.
— Едно… две… три. — Когато Роланд каза „три“, главата на Кинг се люшна напред. Брадичката му клюмна и се подпря на гърдите му. Тъничка сребриста слюнка се проточи от устата му и увисна като махало във въздуха.
— Ето, че узнахме нещо — каза Роланд на Еди. — Нещо съдбоносно може би. Той е бил докоснат от Пурпурния крал, когато е бил съвсем малко дете, ала, изглежда, сме го спечелили на наша страна. Или ти си направил това, Еди. Ти и моят стар приятел Бърт. Както и да е, това го прави доста специален.
— Щях да се чувствам по-добре, ако помнех героичната си постъпка — усмихна се младият стрелец, след което каза: — Ти даваш ли си сметка, че когато този тип е бил на седем, аз дори не съм бил роден?
Роланд се усмихна.
— Ка е като колело. Ти го въртиш под различни имена от доста дълго време. И както изглежда, Кътбърт е само едно от тях.
— Какво беше това за Пурпурния крал — че бил Заточеник в Кулата?
— Нямам никаква представа.
Стрелеца отново се обърна към техния домакин:
— Как мислиш, колко пъти Властелинът на Дискордия се е опитвал да те убие, Стивън? Да те убие и да спре перото ти? Да затвори опасната ти уста? След онзи случай в плевника на леля ти?
Кинг сякаш започна да изброява наум, после поклати глава:
— Много са.
Еди и Роланд се спогледаха.
— И винаги ли някой се намесваше? — попита Стрелеца.
— Не, сай, не мисля. Не съм толкова безпомощен. Понякога аз отстъпвам.
Роланд се засмя при тези думи — смехът му наподобяваше сухото изпращяване на пръчка, строшена на две в коляно.
— Знаеш ли какво представляваш?
— Първо баща. После съпруг. На трето място писател. После брат. След братството съм безмълвен. Така ли е?
— Не. Не е така. Знаеш ли какво представляваш?
Продължителна пауза.
— Не. Казах ти всичко, което мога. Спри да ме разпитваш.
— Ще спра, когато ми кажеш истината. Знаеш ли…
— Да, добре, знам накъде биеш. Доволен ли си?
— Не още. Кажи ми какво…
— Аз съм Ган, или съм обладан от Ган, не съм много сигурен, пък и навярно няма голяма разлика. — Писателят започна да плаче. Сълзите му бяха безмълвни и покъртителни. — Ала това не е Дис, аз се отказах от Дис, отричам се от Дис, и това трябва да е достатъчно, обаче не е, ка никога не е доволна, злобната стара ка, това беше казала тя, нали? Това бяха думите на Сюзан Делгадо, преди да я убиеш… или аз да я убия…или Ган да я убие… „Злобната стара ка, само колко я мразя.“ Без значение кой е причинил смъртта и, аз я накарах да изрече това, защото също я ненавиждам. Аз се гърча под остена на ка и ще продължа да го правя до деня, в който стигна до полянката в края на пътя.
Роланд седна на масата, беше пребледнял от споменаването на името на Сюзан.
— Ка продължава да идва при мен, да идва от мен, а аз я превеждам, аз съм създаден да я превеждам и ка се лее от мен като лента. Аз не съм ка, не съм и лентата, просто тя протича през мен и аз я мразя, мразя я! Пиленцата бяха пълни с паяци, разбираш ли това, пълни с паяци!
— Стига си хленчил! — сряза го Роланд (с явна липса на каквото и да е съчувствие, както забеляза Еди) и Кинг се усмири.
Стрелеца продължаваше да седи с клюмнала глава, ала след известно време вдигна поглед.
— Защо спря да пишеш историята, когато стигнах до Западното море?
— Глух ли си? Защото не исках да съм Ган! Отрекох се от Дис, трябва да мога да се отрека и от Ган. Обичам жена си. Обичам децата си. Обичам да пиша истории, ала не искам да пиша твоята история. Непрекъснато се страхувам. То непрекъснато се оглежда за мен. Окото на Краля.
— Но не и след като си спрял — рече Стрелеца.
— Не, оттогава той нито ме търси, нито ме вижда.
— Въпреки това трябва да продължиш.
Лицето на Кинг се изкриви сякаш от болка, след което отново възприе предишното си сънливо изражение.
Роланд вдигна осакатената си дясна ръка.