Градът на златната сянка
- Автор: Уилямс Тад
- Серия: Otherland #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Градът на златната сянка». Краткое содержание книги:
!Ксабу отново бе забил поглед в нея. Бе привел рамене по особен начин, сякаш очакваше да бъде нападнат, но вместо страх в очите му се четеше удивление.
— Знаеш ли откъде е? — попита го Сюзън.
— Не. Но знам, че е стара, от времето, когато ние, бушмените, сме били единствените хора по тези земи. — Той протегна ръка, сякаш да я докосне, макар снимката да беше най-малко на три метра от канапето, на което бе седнал. — Страшно силно е да я гледаш. — Той замълча. — Но не съм сигурен дали съм щастлив, че е затворена в къща.
Сюзън се намръщи, но не реагира веднага.
— Искаш да кажеш — в къщата на бял човек? Не, всичко е наред. Разбирам — или поне така си мисля. Не искам да засегна никого. За мене тя няма религиозен смисъл, но я намирам за красива. Мисля, че ме зарежда духовно, ако не ви звучи претенциозно — загледа се в снимката тя, сякаш я виждаше по нов начин. — Самата рисунка, оригиналът, все още съществува върху една канара в замъка на великана в планините Дракенсберг. Притеснява ли те, !Ксабу? Мога да помоля Джеремая да я свали. Следващите няколко часа той едва ли ще има кой знае колко работа, но така или иначе си получава заплатата.
Малкият мъж поклати глава.
— Няма нужда. Като казах, че не се чувствам спокойно, говорех за собствените си мисли, за собствените си чувства. Рени знае, че много се тревожа за моя народ и за неговото минало. — Той се усмихна. — А и за бъдещето му. Може би е по-добре, че някои хора могат да я видят поне тук. Може би ще си спомнят… или поне биха поискали да си спомнят.
Известно време и тримата отпиваха мълчаливо от чашите кафе, загледани в подскачащата газела и танцьорите.
— Е — обади се накрая доктор Ван Блийк, — ако все още искаш да ми покажеш нещо, Ирене, да се захващаме, иначе ще изтървем обяда. Джеремая не си пада по промените в програмата.
Рени не й беше разказала подробности по телефона. Сега, като започна да разправя на Сюзън за тайнствения файл, усети, че й разкрива повече, отколкото бе възнамерявала. Доктор Ван Блийк, опитвайки се да схване същността, непрекъснато задаваше въпроси, на които беше трудно да се отговори само отчасти, и скоро Рени разбра, че е казала на бившата си преподавателка почти всичко освен името на виртуалния клуб и първопричината за отиването им там.
„Старите навици умират трудно“ — помисли си Рени. Сюзън я гледаше настойчиво със светнал поглед, през който прозираше не само поразително впечатляващата жена, каквато беше, когато Рени я срещна за първи път, но и момичето с остър ум и остър език, каквото е била преди повече от половин век. „Никога не бих могла да я преметна.“
— Кому, за Бога, е притрябвала подобна система за охрана? Какво толкова пазят, да му се не види? — Втренченият й поглед накара Рени да се почувства направо като престъпница. — Да не си се забъркала в нещо криминално, Ирене?
Сдържа се да не трепне при споменаването на противното й име.
— Не знам. Всъщност все още не искам да говоря за това. Но ако се занимават с онова, което предполагам, мястото трябва да бъде изпепелено като свърталище на отровни змии.
Сюзън се облегна на възглавничките в инвалидната си количка. Изразът й беше тревожен.
— Ще уважа тайната ти, Ирене, но това никак не ми харесва. Как можа да се забъркаш в такова нещо?
И тя погледна към !Ксабу, сякаш той би могъл да бъде причината.
Рени сви рамене.
— Да речем, че са ми отнели нещо изключително важно за мен, и искам да си го върна.
— Много добре, предавам се. Никога не съм имала търпение да си играя на гатанки. Да видим какво носиш. Елате с мен.
Тя поведе Рени и !Ксабу с безшумната си количка по коридора. Най-обикновена двукрила френска врата се отвори и зад нея видяха малък товарен асансьор.
— Слава Богу, че го инсталирах за апаратурата — заобяснява Сюзън. — Давайте да се натъпчем сега. Откакто стана тази дивотия с хълбока ми, ако имах само стълбището, с месеци нямаше да мога да се смъкна долу. Е, можех да карам Джеремая да ме разнася. Представям си картинката!
Сутеренът изглеждаше голям колкото самата къща. Значителна част от него беше заета от лабораторията с няколко реда маси, подредени по типичния за лабораториите начин.
— Пълен хаос — подхвърли тя и продължи: — Вече си имам абсолютно самостоятелна система и току-що приключих с антивирусната програма. Може да използваме и нея. Сигурно ще предпочетете да го гледате на монитор, нали така?
Рени кимна категорично. Дори и в присъствието на доктор Ван Блийк не би рискувала да се включи в триизмерна среда, за да изследва подаръка на онези от „При господин Дж.“, какъвто и да беше той. Никой не би могъл да й погоди подобен номер втори път.