Небесният огън
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Небесният огън». Краткое содержание книги:
Елайда, наскоро провъзгласена за Амирлин на Айез Седай, също мисли единствено за пленяването на Преродения Дракон. Тя знае, че Тъмния се измъква на свобода, че предстои Последната битка и че Преродения Дракон трябва да се изправи срещу него, иначе светът е обреченна огън и опостушение. Тя трябва да се погрижи героят да срещне предречената си смърт.
В древния Руйдийн, Преродения дракон чака бойните кланове на Айил да се стекат под неговото знаме.
Егвийн само й се усмихна. Насмешливо. Снизходително насмешлива усмивчица.
— Това го подозирах, Нинив. Ти си ми говорила за билки ден и нощ, но никога не си ми споменавала за растение, наречено вилняк. Сигурна бях, че не си чувала за него преди онази жена да ти го спомене. Ти винаги си се стараела да се представиш в най-добрата светлина. Ако се набуташ с главата надолу в кочина, ще се постараеш да убедиш всички, че не си го направила нарочно. Но това, което трябва да решим сега…
— Никога не съм правила така! — избухна Нинив.
— О, правила си го! Фактите са си факти. И по-добре престани да хленчиш, а ми помогни да решим.
Хленчела била! Нещата съвсем не вървяха натам, накъдето искаше.
— Няма такова нещо. Факти, искам да кажа. Никога не съм правила така!
Егвийн я изгледа мълчаливо.
— Не можеш да си признаеш, нали? Добре. Но ти ме излъга…
— Не беше лъжа — промърмори Нинив. — Не точно.
— И излъга себе си — продължи Егвийн. — Помниш ли какво ме накара да изпия последния път, когато аз те излъгах? — Изведнъж в ръката й се появи чаша, пълна с гъста, отровнозелена на цвят течност. Изглеждаше гребната от някой много застоял и вонлив жабуняк. — Единствения път, когато те излъгах. Ще помня този вкус, докато съм жива. Щом не можеш да кажеш истината дори на себе си…
Нинив неволно отстъпи една крачка. Отвара от котешка папрат и стрит на прах лист от мавиня! Езикът й се сгърчи само от мисълта за това.
— Всъщност не излъгах съвсем. — Защо се оправдаваше? — Просто не ти казах цялата истина. — „Та аз съм Премъдрата! Бях Премъдрата! Това все още би трябвало да значи нещо.“ — Не може да мислиш, че… — „Просто й го кажи. Не ти си детето тук и няма да го изпиеш.“ — Егвийн, аз… — Егвийн поднесе чашата почти под носа й и тя дори помириса киселата воня. — Е, добре — добави тя припряно. „Не е възможно!“ Но не можеше да отмести очи от ръба на чашата, както не можеше да спре и думите, леещи се сами от устата й. — Понякога се опитвам да правя нещата да изглеждат по-добре за мен, отколкото са. Понякога. Но никога за нещо важно. Аз никога не съм… лъгала… за нещо важно. Никога, кълна се. Само за дреболии. — Чашата изчезна и Нинив въздъхна облекчено. „Глупачка такава! Тя не може да те накара да я изпиеш! Какво ти става?“
— Това, което трябва да решим — продължи Егвийн, все едно че не беше се случило нищо особено — е на кого да кажем. Моарейн със сигурност трябва да го научи, както и Ранд, но ако всеки го чуе… Айилците се държат особено, а това включва освен всичко друго и отношението им към Айез Седай. Мисля, че те ще последват Ранд като Оня, що иде със Зората, но разберат ли, че Бялата кула е против него, едва ли ще бъдат толкова ревностни.
— Рано или късно ще го разберат — промърмори Нинив. „Тя не можеше да ме накара да го изпия!“
— По-добре по-късно, отколкото преждевременно, Нинив. Така че гледай да не избухнеш и да изтърсиш пред Мъдрите за това при следващата ни среща. Всъщност най-добре би било, ако изобщо не споменаваш пред тях за тази наша среща в Кулата. Така може би ще съумееш да го запазиш в тайна.
— Не съм глупачка — каза Нинив и усети, че пламва. Егвийн отново вдигна вежда. Нямаше намерение да обсъжда тази среща с Мъдрите. Не че беше по-лесно да им се опъва зад гърба им. Нищо подобно. И не се опитваше да представя нещата в по-добра светлина. Не беше честно Егвийн да може да прескача из Тел-айеран-риод както си поиска, докато тя се примирява с лекции и хокане.
— Знам, че не си — каза Егвийн. — Освен когато се оставиш нервите ти да те подведат. Трябва дя сдържаш нервите си и да не си отвличаш ума, ако си права за Отстъпниците, особено за Могедиен. — Нинив я изгледа ядно и отвори уста да отвърне, че може много добре да си сдържа нервите и че ще скъса ушите на Егвийн, ако си мисли нещо друго, но тя не й даде възможност. — Трябва да намерим това събиране на Сините сестри, Нинив. Ако те се противопоставят на Елайда, може би — само може би — ще подкрепят Ранд, също както Сюан. Град някой беше ли споменат? Или село? Страна някоя макар?