През дебрите на Балкана
- Автор: Май Карл
- Год: 1993
- Язык: болгарский
- Год: Изд. Атика
- Переводчик: Мария Нейкова
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «През дебрите на Балкана». Краткое содержание книги:
— Би трябвало да има копча, тайния знак на организацията ни.
— Това не е основание да се издава всяка тайна.
— Да, но разполагаме с паролата, която Баруд ал Амасат ни каза и която трябва да се спомене на стария мюбарек. Това е знакът, който ще ни назове или покаже мястото, където са се скрили. Така че ще ги открием веднага. Това изобщо не ме притеснява. Пита се само дали ще трябва да изпълняваме и други поръчения.
— Ще им откажа. Това ще ни попречи да причакаме четиримата чужденци.
— Да им откажем? Не става. Трябва да се подчиняваме. Знаеш, че непокорството се наказва със смърт.
— Ако бъде оказано такова. Но ако съм болен, мога и да не се подчиня.
— Ах, ти ще се престориш на болен? Значи и аз би трябвало да направя същото, а това ще е доста подозрително. Как така случайно и двамата ще се разболеем?
— Имаме достатъчно основателно извинение. Били сме на път, срещнали сме четиримата чужденци и те са ни нападнали.
— Хм! Значи да се престорим на ранени?
— Да. Аз ще си превържа главата, а ти ще направиш същото с ръката си. Ще кажем, че сме толкова уморени и изтощени, че на първо време не бива да се иска от нас да изпълняваме други задачи. Виж, гостилничарят потегля през портата! Пий, за да разберем дали ратаят наистина отново ще ни напълни каната.
Те продължаваха да пият и за мое учудване или по-скоро за мой ужас наистина изпразниха каната. Тогава единият се приближи до прозореца и извика. Ратаят, който, разбира се, беше получил от господаря си необходимите указания, дойде.
Двамата гости узнаха от него, че ще получат каквото пожелаят, и му заповядаха първо да напълни каната.
От две кани такава ракия би се напил и носорог, затова бях убеден, че много скоро те ще изпаднат в такова състояние, че намерението ми да ги подслушвам щеше да пропадне.
Като беше донесена новата кана, те наистина седяха почти без да разговарят, гледаха втренчено пред себе си и пиеха на кратки интервали. Разбрах, че няма да мога да науча от тях нищо повече, и реших да се оттегля.
Не бях доволен от постижението си. Какво научих? Че Жълтоликия, тайнственият предводител на онези, които «бяха излезли в планината», държи строго подчинените си и дори наказва със смърт непокорството.
Освен това знаех със сигурност само, че Баруд ал Амасат, Манах ал Барша и избягалият с тях от Адрианопол ключар на затвора трябва да бъдат търсени в развалините на Остромджа. Но много беше възможно тези развалини да са доста големи. Може би въпросните личности се намираха там само през нощта или в определено време.
Научих също за съществуването на един старец мюбарек, при когото посветените с помощта на парола можеха да узнаят къде се намират тримата споменати мъже. Но кой беше «светецът», който въпреки светостта си заемаше видно място в един престъпен съюз? Къде можеше да бъде намерен? Също в развалините ли? И коя беше думата, с която човек можеше да се легитимира?
Смятах, че лесно ще намеря «светеца», но да науча думата беше изключително трудно, ако не и невъзможно. Вероятно щях да успея да хвана стареца и да го принудя да ми открие тайната си.
Не можех да бъда сигурен обаче, че двамата турци в стаята щяха да бъдат напълно безопасни до сутринта. Не след дълго те така се напиха, че изгубиха съзнание. Дори не си поръчаха нищо за ядене и бяха завлечени в един ъгъл, за да изтрезнеят.
Разбира се, това беше от голяма полза за мен, защото така търсените от нас хора нямаше как да бъдат предупредени и можех да използвам времето от днес следобед до утре по обяд да търся тримата бегълци, защото двамата пияни нямаше да могат да пристигнат в Остромджа по-рано.
Понеже не можех да науча нищо повече, изпълзях безшумно иззад вързопите върбови клони и се запромъквах към спалнята. Тя беше залостена отвътре. Като почуках тихо, Халеф отвори. Вътре бяха и другите ми двама спътници, както и един ратай.
— Трябваше да заключим, сихди — обясни той тихо. — На негодниците можеше да им хрумне да проверят дали тук няма някой.
— Правилно. Къде са обитателите на къщата?
— Скриха се, защото гостилничарят каза, че всички са на полето.
[#1 Светец. — Бел. пр.]
— Хайде да тръгваме. Върви напред и се погрижи никой да не ни види.
Ратаят, към когото бях отправил тези думи, ни пусна да излезем, затвори вратата зад нас, извади ключа и се спусна напред.
Другият ратай, който обслужваше гостите, също беше готов. Той влезе при тях и започна да разговаря на висок глас, за да отвлече вниманието им. Така за нас не беше трудно да излезем от къщата и да идем в двора.