През дебрите на Балкана
- Автор: Май Карл
- Год: 1993
- Язык: болгарский
- Год: Изд. Атика
- Переводчик: Мария Нейкова
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «През дебрите на Балкана». Краткое содержание книги:
— Затова се радвам така, сякаш аз имам рожден ден. А дали гостилничарят ще се върне още днес?
— Едва ли!
— Все пак трябваше да го попитаме.
— Защо?
— Ако сме сигурни, че ще се върне чак утре, предлагам да останем тук целия ден. Нали сме гости и ще получим всичко, каквото пожелаем, без да е необходимо да платим и пукната пара. Подобно нещо трябва да се използва пълноценно.
— Ако те притеснява това, мисля, че е напразно. Гостилничарят сигурно ще остане там до утре.
— Мислиш ли?
— Щом е за рождения му ден, тържеството при всички случаи ще е вечерта.
— Правилно.
— Докато свърши, ще стане полунощ. Да не мислиш, че после ще яхне коня, за да язди към дома в продължение на четири часа?
— Едва ли ще има подобно желание.
— И може би не само желание. В такива случаи човек яде и пие, а пиенето на рожден ден е лоша работа. Човек лесно се напива, поради което после спи до обяд на другия ден.
Като слушах това, имах чувството, че се намирам в добрата Германия, където се изповядват същите възгледи.
— Имаш право — съгласи се другият, като отпи огромна глътка от каната. — Гостилничарят ще пие и утре ще спи до късно. Дори може да се очаква, че и преди обед няма да се прибере вкъщи. Значи спокойно можем да си хапваме тук и да останем и през нощта. Няма защо да се страхуваме от онези четирима проклетници, следователно не е необходимо да бързаме да ходим в Остромджа.
— Добре! Оставаме! Като си спомня за предишната нощ, страшно се ядосвам на себе си. Човекът с врания кон, който на всичко отгоре е християнско куче и неверник, беше в ръцете ни, а ние го изпуснахме!
— Да, безотговорно беше. Един удар с ножа, и щеше да бъде обезвреден!
— Но всичко стана толкова внезапно! Човек не можеше дори да се опомни. Едва се бяха озовали между нас, и в следващия миг изчезнаха.
— Но как се бяха качили в гълъбарника?
— Сигурно през мястото, където е сеното.
— Откъде да знаем, че някой ще ни подслушва оттам? Кой изобщо им е казал, че ще се събираме, и то заради тях?
— Дяволът им е подшушнал. Всички тези гяури дяволът ги е довлякъл. Затова още приживе се погаждат с него. Никой друг не би могъл да им го каже. Но горко им, ако дойдат в Остромджа! Тогава и четиримата ще идат в ада!
— Хм! Всъщност нас двамата това изобщо не ни засяга. Ние сме само куриери и за това ни плащат.
— Но щом някой ми плаща, аз съм негов приятел и съм на негова страна.
— Дори ако трябва да извършиш убийство ли?
— Защо не, ако носи пари? Да не би да е грях да убиеш някой гяур?
— Не, дори е много достойно дело. Който убие християнин, се изкачва с цяло стъпало по-високо към седмото небе. Това е старото учение, за което за съжаление днес хората не искат и да чуят. Сърбят ме ръцете да изпратя на този чужденец един куршум, ако дойде в Остромджа.
— И аз съм на разположение.
— Помисли само каква изгода ще имаме от това! Ще ни платят много добре, а освен това наше ще е и всичко, което вземем от него. Само конят му би бил цяло състояние за нас. Ако го закараме в Стамбул, управителят на султанските конюшни ще ни плати за него много пари.
— Или абсолютно нищо!
— Охо!
— Ще ни пита откъде сме го взели.
— Наследили сме го, естествено.
— Откъде ще вземем тогава родословното дърво на коня, което всеки купувач иска да види и получи?
— Човекът сигурно го носи у себе си. Така че ще попадне в ръцете ни. Само се страхувам, че няма да сме онези, които ще получат прекрасния жребец.
— Защо?
— Манах ал Барша и Баруд ал Амасат са също достатъчно умни.
— Хм! Така е. Но лесно бихме могли да ги измамим.
— Как?
— Като премълчим, че чужденецът е заминал за Дойран. Ще му кажем само, че е избягал и вероятно е тръгнал към… към… към някое селище, чието име още не можем да измислим. Вдругиден ще потеглим за Дойран и ще причакаме четиримата негодници.
— Тази идея е великолепна. Но предполагам, че Манах и Баруд няма да се хванат.
— Ако го направим много глупаво!
— Кой би могъл да знае колко време ще ни трябва, за да ги намерим!
— По-малко от час.
— Убеден съм в противното. Знаем само, че трябва да идем при развалините. Но там бихме могли дълго да търсим.
— Забрави ли, че трябва да се обърнем към стария мюбарек?
— Много добре го знам. Но първо се пита дали наистина са му казали къде точно ще бъдат и, второ — ние изобщо не познаваме стареца. Кой го знае що за човек е!