Сказание за хан Аспарух, княз Слав и жреца Терес (Книга първа: Степта)
- Автор: Донев Антон
- Язык: болгарский
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Сказание за хан Аспарух, княз Слав и жреца Терес (Книга първа: Степта)». Краткое содержание книги:
Аспарух каза:
— Хубав е.
И дори попита арменеца:
— Колко струва?
Арменецът поклати глава и взе кинжала от ръцете му. И каза:
— Не се продават отделно. Само трите заедно.
И жрецът каза:
— Давам ти петнадесет златици с пълно тегло за единия кинжал.
Арменецът каза:
— Те са били на трима братя и бащата ме закле да ги продам заедно.
И не се разбра измисли ли това за тримата братя, или говореше истината. Тогава жрецът хвана Аспарух за лакътя и го поведе към продавача на риба. Аспарух се учуди, че жрецът говори за цена. И каза на жреца:
— Да си вървим.
А жрецът му каза:
— Почакай.
И Аспарух се загледа в стареца, който ходеше по въже, опънато върху две колони, останали от кой знае кое време. И старецът с прът в ръце се люлееше над остриетата на сабите, копията и секирите и когато разлюляната сянка покриваше някой търговец, едни го ругаеха, а други му подхвърляха монети, които старецът ловеше във въздуха. Пък някои нарочно хвърляха монетите настрани, за да залитне, ако се опита да ги хване. И някакъв зеленобрад лангобард протегна назъбено копие и на шега почна да реже въжето.
И се чу чаткане на копита. Аспарух помисли, че идва стражата, но като сне поглед от въжеиграча, видя, че идват четирима конници кутригури. А се познаваха отдалеч, че са кутригури, защото яздеха врани коне и носеха черни дрехи. Дори кожата, която обръбваше острите им шапки, беше от черен собол. Облечени бяха в своите кожени дрехи, които не сменяха ни лете, ни зиме, ни в жега, ни в мраз. Наистина затракаха и копитата на стражеви коне, но стражата отдръпна конете си, за да пропусне кутригурите, макар през тържището да не се яздеше на кон.
А четиримата кутригури приближиха и единият яздеше напред, и тримата един до друг зад него. Аспарух видя, че са баща и трима синове, защото безбрадите им лица си приличаха, само лицето на бащата беше по-сухо и по-тъмно. А синовете бяха като близнаци — и конете им бяха като близнаци. Бащата яздеше със скръстени на гърдите ръце и поводите бяха затъкнати в пояса му, синовете държаха ръцете си отпуснати на бедрата. Ездачите седяха като залепени на седлата и гледаха напред, някъде над главите на тълпата, а конете танцуваха под тях, къртеха искри от копитата си и ронеха фъшкии върху плочите на улицата. И врявата позатихна, и хората мълчаливо се отдръпнаха, та средата на улицата опустя.
И бащата спря коня си пред арменеца с кинжалите, а зад него спряха тримата му синове. Бащата погледна кинжалите, синовете гледаха пред себе си. И бащата се обърна, та даде знак на един от синовете си. Тоя мина напред, до масата, и като откачи някакъв вързоп от седлото, наведе се и го сложи на кърпата, до кинжалите. Не го хвърли, а го положи като дете пеленаче и разряза с нож вървите, които опасваха пелените. И върху масата на арменеца до синьо-червеното сияние се разпуснаха като огромни цветя и засияха с черно кестеняво и сиво сияние соболеви кожи.
Арменецът се втренчи в кожите и се наведе над тях, а лицето му се обагри от разноцветните отражения на метала, камъните и кожите. И като че ли в сърцето му се смениха толкова чувства, колкото багри светеха върху кърпата. После арменецът вдигна очи и погледна безизразното лице на кутригура. И като откачи сабя с едната ръка, с другата ръка напъха соболевите кожи под дрехата си до гърдите. Сложи сабята до кинжалите, грижливо ги загърна в бялата кърпа и ги подаде на бащата. А конникът кимна на сина си, който даде кожите, и оня пое вързопа. Тогава за пръв път бащата отвори уста и тихо каза само една дума. И синът измъкна от вързопа сабята, та я върна на арменеца.
И все така бавно, върху танцуващите коне, кутригурите продължиха нататък, към края на тържището.
Аспарух каза:
— Татко, ти ли направи това?
Жрецът каза:
— Да, аз видях кинжалите, аз пратих евреина и аз казах на кутригура със синовете за трите кинжала. Повече нищо не съм казал никому — нито какво да говори, нито как да постъпи.