Убийствен бизнес
- Автор: Кенеди Дъглас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитър Добрев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Убийствен бизнес». Краткое содержание книги:
— Добре — изръмжа Главорез Номер Едно. — Ето как ще стане работата. Ти ще правиш точно каквото ти кажа да правиш, ще караш точно натам, накъдето ти кажа да караш. Отвориш ли си устата, и си застрелян. Опиташ ли се да извикаш помощ, си застрелян. Минаваш на червено, и си застрелян. Разбираш ли?
— Ще правя каквото…
Той ме мушна с пистолета по крака.
— Казах, никакво шибано говорене. Сега завий надясно.
Насочихме се на север по Пост роуд, минахме около миля, после завих надясно под междущатския и тръгнах надолу към Олд Гринич. Ръцете ми се потяха толкова силно, че постоянно се плъзгаха по волана. А очите ми сълзяха от чист, неподправен страх. Защото бях сигурен, че ще ни убият.
Когато влязох на главната улица на Олд Гринич, Главорез Номер Едно ми заповяда да завия остро надясно под железопътния мост, после наляво по един път, който вървеше успоредно на релсите. След петдесет ярда стигнахме до прелез с бариери от двете страни на релсите. Главорез Номер Едно се обърна към колегата си и попита:
— Това ли е мястото?
Главорез Номер Две кимна. Казаха ми да спра колата до пътя и да угася фаровете.
Седяхме там около минута-две, тишината беше прекъсвана от хъркането на Питърсън. После в далечината чухме глухото бучене на приближаващия влак, последвано от сирени и проблясващите светлини на спускащите се бариери.
— Сега — обяви Главорез Номер Едно на Главорез Номер Две.
Главорез Номер Две веднага издърпа Питърсън от колата, изправи го на крака и го поведе сгънат одве към прелеза. Бариерите се спускаха. Главорез Номер Едно се наведе заедно с Питърсън под спускащата се бариера точно преди тя да падне на мястото си. Сега от релсите ги деляха само няколко инча. И аз изведнъж разбрах какво предстои.
— О Исусе Христе — простенах. — Не можете, вие…
— Просто си стой на мястото — избъбри ми нежно Главорез Номер Едно и отново опря пистолета в челото ми.
Аз се взирах тъпо напред. Гледах как Главорез Номер Две води Питърсън между двете релси. Питърсън се люлееше напред-назад, без да осъзнава къде се намира или какво предстои да му се случи. Изведнъж те двамата бяха осветени ярко от фаровете на влака. Машинистът започна да надува бясно свирката. Главорез Номер Две се освободи от Питърсън и се стрелна встрани от релсите. Сега свирката нищеше непрестанно. Питърсън изглежда не осъзнаваше този звук, защото се обърна към влака, премигвайки от светлината. После, изведнъж, той осъзна къде се намира. Устата му се отвори широко. Свирката заглуши вика му. Главорез Номер Две бе прескочил бариерата и тичаше към колата. Чу се свирене на спирачки. Питърсън се опита да отскочи, но се препъна и главата му падна на релсата точно когато влакът…
Аз вдигнах ръце и закрих лицето си. За миг сякаш целият свят утихна. После Главорез Номер Едно се обърна към мен и се усмихна.
— Ти като че ли току-що извърши убийство — каза той.
Част трета
1.
Те ми наредиха да карам обратно към гарата на Олд Гринич. На половината път дотам Главорез Номер Едно ми нареди да спра на тесен, тъмен път край голям обществен парк и да угася фаровете. По пътя нямаше никакво движение — макар че забелязах кола, паркирана недалеч.
— Ние слизаме — информира ме Главорез Номер Едно. — Ето как ще приключим малкото си сътрудничество. Ти ще седиш тук пет минути след като ние тръгнем. После ще отидеш до гарата на Олд Гринич и ще хванеш влак към града. Джери те очаква у тях.
— Джери? — изломотих дрезгаво аз.
— Да, Джери. Сега, преди да се сбогуваме, искам да знаеш още нещичко. Ако си помислиш, че ще се измъкнеш от това като отидеш в полицията, грешиш. Защото всичко, което направи, ще помогне да те обвинят в предумишлено убийство. Разбира се, можеш да избереш друга алтернатива — да вземеш да изчезнеш. Е, ако се скриеш, ние ще направим така, че полицията да получи информация за теб — че си заподозрян номер едно по този случай. И още утре сутринта федералните ще започнат да ти преследват задника. Така че постъпи умно — и не прави нищо. Освен, разбира се, да се върнеш при Джери. На твое място щях да бъда точен — защото той иска много ясно да разбереш, че ако не си там до полунощ, той ще се обади на ченгетата. Имаш по-малко от три часа да стигнеш до Манхатън, така че ако бях на твое място, не бих спирал по пътя за едно питие. Ясно ли е?