Престолът от драконова кост
- Автор: Уильямс Тэд
- Серия: memory, sorrow and thorn #1
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-524-X
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Престолът от драконова кост». Краткое содержание книги:
Тад Уилямс пресъздава реалистично расите и нациите на един изпълнен с легенди, неведоми сили и предразсъдци свят. Екзотичните светове на еркинландци, римъри, сити, набанци и хернистирци ще очароват любителите на фентъзи-приключенията. „Престолът от драконова кост“ доставя върховна наслада.
Първа книга
Престолът от драконова кост
Разпалена от мрачните стихии на вълшебствата война заплашва да опустоши миролюбивия Остен Ард, тъй като Престър Джон, който е съсякъл страховития дракон Шукрай, е на смъртно ложе. След смъртта му древното зло отново ще се развихри, тъй като кралят на бурите, безсмъртният владетел на зловещите сили, иска да възстанови загубените си владения, сключвайки договор с едни от хората, в чиито вени тече кралска кръв. Под въздействието на проклятието, което събужда ревността и омразата им, двама братя принцове ще се възправят един срещу друг, изпепелявайки собствената си земя.
— Имай предвид — каза той, — че това е само част от дългата история. Аз ще ти обяснявам нещата. Моят народ нарича съпруга на Седа, назоваван от ситите Исику, Кикасут. Той е господар на всички птици.
Тролът запя тържествено — с тайнствена мелодика, като вятър в планина. В края на всеки ред спираше, за да изсвири със свирката си няколко високи тона.
— Водата тече
край пещерата на Тохук,
блестящата небесна пещера.
Седа преде —
на небесния господар дъщерята,
белоликата чернокоса Седа.
Кралят на птиците лети
по небесна пътека,
искряща светла пътека.
Кралят вижда Седа,
Кикасут я вижда
и се зарича да стане негова.
— Дай ми твоята дъщеря,
дъщеря, която преде,
преде тънки нишки —
извика Кикасут.
— Ще я пременя богато
с пелерина от ярки пера.
Тохук го слуша,
слуша словата вълнуващи,
слова на птичия крал богат.
Мисли каква чест е за него това —
ще се откаже от Седа
старият алчен Тохук.
— И така — каза Бинабик, — старият Тохук, господарят на небето, продава дъщеря си на Кикасут срещу красива пелерина от пера, която ще използва, за да прави облаци. Тогава Седа отива с новия си съпруг в неговата страна отвъд планините и става Кралица на птиците. Но бракът им не е особено щастлив. Скоро Кикасут започва да я пренебрегва и се прибира вкъщи само да се наяде и да се скара на Седа. — Тролът се засмя тихо и избърса края на свирката си в кожената си яка. — О, Саймън, това е много дълга история… Е, Седа отива при една мъдра жена, която й казва, че може да спечели отново безразличното сърце на Кикасут, ако му роди деца. С дадения й от мъдрата жена талисман, направен от кости и черен сняг, Седа успява да зачене и ражда девет деца. Кикасут научава за това и изпраща вест, че ще дойде да ги вземе, за да бъдат отгледани както подобава, като птици, каквито ще бъдат, а не Седа да ги възпита като безполезни деца на луната.
— Когато чува това, Седа взима двете най-малки деца и ги скрива — продължи тролът. — Кикасут идва, за да отведе останалите, и я пита какво е станало с липсващите две. Седа му казва, че се разболели и починали. Той си отива, а тя го проклина.
Тролът отново запя:
— Кикасут отлита,
Седа ридае,
за загубата плаче,
за отведените си деца,
без скритите
Лингит и Яна.
Внуците на небесния повелител,
близнаците на Лунната жена,
стаени и бледи,
Яна и Лингит,
укрити от баща им,
ще ги запази тя безсмъртни…
— Виждаш ли — Бинабик спря да пее, — Седа не иска децата й да са смъртни и да умрат, като птиците и зверовете в полята. Те са изцяло и единствено нейни…
— Седа тъгува,
самотна, изоставена,
готви отмъщение.
Взима чудните бижута,
любовния дар от Кикасут,
и ги оплита.
Високия връх на планината
изкачва тъжно Седа
и с одеялото току-що изтъкано
застила нощното небе —
капан за нейния съпруг,
крадеца на децата й…
Известно време Бинабик свири, поклащайки бавно глава, после остави свирката.
— Това е една наистина много дълга песен, Саймън, но в нея се говори за най-важните неща. По-нататък се разказва за децата Лингит и Яна и изборът им между смъртта на луната и смъртта на птицата — луната, както виждаш, умира, но след това се завръща същата. Птиците умират, но оставят излюпените малки, които ги надживяват. Яна, според нас, тролите, избира смъртта на луната и става прародителка — дума, която означава баба — прародителка на ситите. Смъртните, като мен и теб, приятелю Саймън, са от потомството на Лингит. Но това е една дълга, много дълга песен… искаш ли да чуеш повече някой друг път?
Саймън не отговори. Песента за луната и нежните ласки на нощния галещ вятър го бяха приспали.
19. Кръвта на свети Хоудрунд