Престолът от драконова кост

— Това е чудесно! — възкликна той. — Като фокус.

Бинабик поклати глава.

— Изненади в малки опаковки — веруюто на кануките, това е то! — Хвана ножа за костената дръжка и зачовърка в кухата тръба. Друга костена тръба се показа наполовина и той я издърпа докрай. Когато я вдигна, за да я огледа, Саймън успя да види, че от едната страна на тази тръба има ред дупчици.

— Ъъъ… свирка ли е това?

— Да, свирка. Всяко хубаво нещо става още по-хубаво, когато е съпроводено с музика, нали? — Бинабик остави настрани инструмента и побутна кожената кесия с върха на ножа. После я развърза и Саймън видя в нея нагънато парче влачена вълна и още една тънка тръбичка, не по-дълга от пръст.

— Вървим от по-малко към още по-малко, нали? — Тролът отвори и тази тръба и показа на Саймън съдържанието й — тънки игли от животинска кост, здраво завързани. Саймън протегна ръка, за да пипне една от тънките стрелички, но Бинабик бързо дръпна кутията настрани.

— Моля те, недей — каза той. — Само гледай. — Извади една от иглите, като я държеше така, че да улови гаснещата светлина на деня; острият връх на стрелата беше намазан с някакво черно лепкаво вещество.

— Отрова? — промълви Саймън. Бинабик кимна безстрастно, но очите му показваха известно вълнение.

— Разбира се — каза той. — Е, не всички са отровни — това не е необходимо, за да убиваш малки птички, а и има неприятния ефект да разваля месото — но човек не може да спре мечка или друго огромно разярено същество само с една малка игла. — Той пусна отровната стрела между останалите и избра друга, небоядисана.