Престолът от драконова кост

След около петстотин метра откриха едно място, което изглеждаше подходящо: купчина големи скали върху полегат склон край един поток. Водата спокойно течеше сред кръглите гълъбовосиви камъни, завихряше се около преплетените клони, паднали в потока, и накрая изчезваше в един гъсталак на няколко метра по-надолу. Няколко трепетлики, с листа като зелени монети, шумоляха нежно под първите пориви на вечерния ветрец.

Бързо направиха огнище от камъни. Куантака изглеждаше доволна от действията им и от време на време се втурваше с ръмжене и леко хапеше камъните, които редяха. Малко по-късно тролът вече бе напалил огън — пламъците изглеждаха бледи и призрачни на фона на прощалните слънчеви лъчи на гаснещия ден.

— А сега, Саймън — каза тролът, като избута с лакът досадната Куантака и я накара да легне, — според мен е време за лов. Нека намерим няколко птици, подходящи за вечеря, и ще ти покажа някой и друг трик. — Той потри ръце.

— Но как ще ги уловим? — Саймън погледна Бялата стрела, която здраво стискаше в потните си длани. — Нима ще ги целим с това?

Бинабик се закиска и потупа увитото си в кожа коляно.

— Имаш твърде добро чувство за хумор за прислужник! Не, не, казах, че ще ти покажа някои трикове. Разбираш ли, там, където живея, сезонът за лов на птици е много кратък. През студената зима въобще няма птици, с изключение на летящите високо в небето бели гъски, които прелитат над нашия планински дом по пътя си към североизточните пустини. Но в някои от северните земи, където съм пътувал, ловуват и ядат само птици. Там научих някои хитрини. Ще ти покажа!

Бинабик вдигна тояжката си и даде знак на Саймън да го последва. Куантака скочи след тях, ала тролът я отпъди.

— Хиник айа, приятелко — нежно й каза той. Тя помръдна уши и повдигна сивите си вежди. — Отиваме по работа, която изисква тишина, и големите ти лапи няма да са ни от полза. — Вълчицата се обърна и бавно тръгна към лагерния огън, за да се излегне край него. — Не че не може да е тиха като мъртвец — каза тролът на Саймън, — но това е само когато тя пожелае.

Пресякоха потока и навлязоха в шубраците. Скоро бяха отново сред гъстата гора; шумът на водата зад тях беше стихнал до шепот. Бинабик приклекна и подкани Саймън да последва примера му.

— Сега се залавяме за работа — каза той. Тръсна рязко тояжката си и за изненада на Саймън, тя се раздели на две части. После младежът видя, че по-късата е дръжка на нож, чието острие лежеше скрито в кухината на по-дългата част. Тролът обърна по-дългата пръчка, изтръска я и на земята падна една кожена кесия. После махна едно малко парче от другия й край; сега дългата част представляваше куха тръба. Саймън се разсмя.