Смъртоносни разкрития
- Автор: Пирсон Ридли
- Серия: Walt Fleming #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Иванов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Смъртоносни разкрития». Краткое содержание книги:
Съвместното разследване на Флеминг и Болд се сблъсква с нови проблеми. Мартел Гейл, известен спортист, е намерен убит в Сън Вали. Подозренията падат върху двама от местните богаташи, заплашвали Гейл дни преди смъртта му. За лош късмет на шерифа обаче, те са хора, които — освен с много пари — разполагат и с отлични адвокати.
Докато подрежда пъзела на двете убийства, у Флеминг се зараждат подозрения и към жената, която обича — Фиона Кеншоу. Това още повече го обърква. За да решат случая, Болд и шерифът ще се изправят срещу могъщи финансови интереси, ще изложат себе си и близките си на смъртна опасност.
— Баща ти тук ли е? Доминик Фанчели?
Може би заради това, че Уолт използва официалното му име, тя стоеше и се взираше в него, неспособна да заговори. После кимна.
— Доведен баща — успя да каже най-сетне.
— Би ли му предала, че шерифът е тук, моля те? Шериф Уолт Флеминг.
— Добре. — Тя си пое дълбоко дъх. — Татко! — Прозвуча някак неестествено. Сетне се поколеба, преглътна и добави: — Шерифът е дошъл да те види!
На Уолт му се стори, че лицето й стана по-бледо, докато се чуваха приближаващите се стъпки. По-начумерено. Той разбираше какви са рисковете от идването му тук. Ако мъжът усетеше какъвто и да било признак, че тя е говорила с полицията за положението си, това би могло да го вбеси. Можеше да я пребие до смърт. Задачата на Уолт беше да измъкне колкото се може повече признания от него, а после да раздели двамата и да се погрижи нещата да си останат така. Когато Фанчели се появи от другата страна на мрежата на вратата, шерифът вдигна ръка и натисна два пъти бутона на микрофона. Сега Брандън знаеше, че Уолт е установил контакт. Въпреки това обаче заместник-шерифът нямаше да напусне поста си, докато не получи втори сигнал.
— Доминик Фанчели?
— Да?
Нямаше нужда Уолт да се представя.
— Имам няколко въпроса за вашия „Форд F-150“.
Лицето на Дион забележимо се отпусна. Бръчките върху челото на Доминик се изгладиха.
— Нима?
— Може ли да вляза?
Фанчели бутна мрежестата врата, но вместо да пусне Уолт вътре, излезе навън. Шерифът сметна това за ловък ход, който ясно сочеше с какъв човек си има работа.
— Затвори вратата — каза Фанчели на дъщеря си.
Момичето се подчини, но изражението й зад гърба на пастрока й издаваше силно любопитство и страх.
Уолт реши да изиграе коза с Брандън. Цъкна три пъти с радиото и Брандън заобиколи откъм далечния край на къщата. Приближи се до тях. Забавяше ход край всеки прозорец, за да надникне вътре. Въпреки превързаната ръка фигурата и държанието му бяха страховити. Той бе човек, на когото обръщаш внимание, когото държиш под око във всяка една ситуация. Като голямо куче, което седи в ъгъла и следи с очи всички в стаята. Брандън се приближи бавно до предницата на форда и когато Уолт се обърна към него, му кимна лекичко. Това бе потвърждение, че е видял следи от сблъсъка с птицата, което вдъхна на Уолт допълнителна увереност.
Фанчели бе подобаващо объркан.
— Какво има, шерифе?
— Заместник-шериф Томи Брандън — представи го Уолт.
Томи кимна на мъжа, но остана на два метра от него. „Ако погледите можеха да изпепеляват…“, помисли си Уолт.
— Какво става? — обърна се Фанчели към Брандън, но той не отговори нищо.
— Г-н Фанчели…
— Дон.
— Понякога сме поставени в ситуация, когато ни се налага да искаме доброволни показания от цивилен гражданин. Не настояваме да се забърквате, но за да сме откровени, не е изключено в някой бъдещ момент да бъдете привикан за разпит или дори да ви призоват да дадете показания в съда. Ако не искате това да стане, ще направим всичко, което ни е по силите, за да ви защитим и да го предотвратим.
Ефектът беше точно такъв, на какъвто Уолт се надяваше. Първо, беше залъгал заподозрения, карайки го да мисли, че появата им няма нищо общо с неговите действия; второ, беше му внушил, че те са зависими от него, вдъхвайки му фалшива самоувереност.
— За какво става дума?
— Смятаме, че вашият „Форд F-150“ може да е излязъл от магистралата през нощта на дванайсети срещу тринайсети този месец.
Фанчели успя да си придаде безпристрастна физиономия, макар че очите му се стрелкаха нервно между Уолт и Брандън.
— Да, така е — призна той.
Уолт скри облекчената си въздишка. Беше се притеснявал, че може да му се наложи да спори с мъжа за тази част от историята.
— Имаме свидетел — каза той, за да бъде съвсем убедителен.
— Нима?
— Идентифицира пикапа ви — обади се Брандън с дълбокия си баритон.
— Някой беше прегазил лисица. Кривнах, за да я избегна, и загубих контрол.
— Случва се — каза Уолт, тайно впечатлен от самообладанието на мъжа. Научаваше за Фанчели повече, отколкото той би искал. Това беше стадият на изпитване: възможността да проучи заподозрения и да се опита да го разшифрова. Намерѝ правилния шифър и ще можеш да отключиш всички врати, издигнати пред истината.