Войната на Калибан

— Какво става? — попита тя и прегърна бързо Холдън. — Пак ли сте забъркали моята хубавица в престрелка?

— Твоята хубавица ли? — възмути се Алекс.

— Този път не — отвърна Холдън и посочи към пострадалите стени на машинното. — В товарния отсек избухна бомба, проби дупка там и прати един шрапнел в мрежата от кабели тук.

Сам подсвирна.

— Или този шрапнел е минал по дългия път, или реакторът ви умее да заляга.

— Колко мислиш, че ще отнеме?

— Стената е лесна — прецени тя, докато въвеждаше нещо в терминала си, а после почука леко с ъгълчето му по предните си зъби. — Можем да вкараме кръпката цяла през товарния отсек. Това доста ще улесни работата. Кабелите ще отнемат повечко време, но не много. Да речем, четири дни, ако хората ми се хванат веднага на работа.

— Такааа — проточи Холдън и трепна като човек, който е принуден да си признае още някои прегрешения. — Освен това имаме повредена врата на товарния отсек, която трябва да се поправи или замени. А и въздушният шлюз на отсека е малко поочукан.

— Значи още два дена — каза Сам, а след това коленичи и се зае да вади инструменти от сандъчето си. — Може ли да направя някои измервания?

Холдън махна към стената.

— Действай.

— Новините ли гледаш? — попита Сам и посочи към хората, говорещи на стенния монитор. — Ганимед е прецакан, а?

— Аха — потвърди Алекс. — Доста.

— Засега обаче само Ганимед — добави Холдън. — Това сигурно означава нещо, но още не съм проумял точно какво.

— Наоми отседна при мен — подхвърли Сам, като че ли през цялото време бяха говорили за това. Холдън усети как лицето му се вцепенява и се опита да се усмихне насила.

— Така ли? Супер.

— Тя не казва нищо, но ако открия, че си ѝ погодил някакъв гаден номер, ще използвам това върху пишката ти — закани се тя, повдигайки един гаечен ключ. Алекс се засмя нервно за секунда, после смехът му заглъхна и на лицето му се изписа неловкост.

— Ще приема, че съм бил честно предупреден — каза Холдън. — Тя как е?

— Мълчалива — отвърна Сам. — Добре, измерих каквото ми трябваше. Сега ще бягам и ще пусна за изработка кръпката за тази стена. До скоро, момчета.

— Чао, Сам — сбогува се Алекс и я загледа как се издига с асансьора, докато люкът не се затвори зад нея. — Може да съм двайсет години по-стар и съм почти сигурен, че не съм от подходящия пол, но харесвам това момиче.

— Двамата с Еймъс предавате ли си това увлечение? — попита Холдън. — Или трябва да се безпокоя, че може да си спретнете дуел заради нея?

— Моята любов е чиста — заяви ухилено Алекс. — Не смятам да я опетнявам, като предприема нещо по въпроса.

— Аха, от онази, за която пишат поетите.

— И така — рече Алекс, като се облегна на стената и започна да си оглежда ноктите. — Хайде да поговорим за ситуацията с мястото на старшия офицер.